Изборът на Георгиева – успех за България? | Новини и анализи по международни теми | DW | 05.08.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Изборът на Георгиева – успех за България?

Тя е компетентна, пасва като дялан камък и е голям успех за България – това са част от акцентите в многобройните коментари в германските вестници по повод номинирането на Кристалина Георгиева за шефка на МВФ.

В свой много задълбочен анализ  „Зюддойче Цайтунг” оценява скептично номинацията на Кристалина Георгиева – не заради нея самата нея, а заради интригите по повод издигането ѝ: "Европа иска да издигне Кристалина Георгиева начело на МВФ - на пръв поглед това изглежда най-вече като успех за България. Шефският пост във Фонда ще вдигне акциите на балканската държава, за която иначе се говори по-скоро по повод корупцията. Всъщност обаче номинирането на Георгиева е най-вече успех за Франция. Френският президент Еманюел Макрон за пореден път налага волята си над останалите от ЕС. Една новина, която е лоша в две посоки: както за Европа, така и за МВФ във Вашингтон". Изданието отбелязва и, че след като попречи на Манфред Вебер да стане председател на Европейската комисия и по този начин съсипа идеята за „шпиценкандидатите", сега Макрон отново поднесе неприятна изненада – поне на правителството в Берлин. Ето кратък списък на топ-позиции от Европа: французойката Кристин Лагард е шефка на Централната банка, председателката на Еврокомисията беше избрана по волята на Париж, а евентуалната бъдеща директорка на МВФ също ще бъде френски избор. Макрон удря с юмрук по масата и така създава определени зависимости. "Неговите действия  са бреме на първо място за самата кандидатка", смята "Зюддойче цайтунг" и продължава: "Досега Кристалина Георгиева си е извоювала добро реноме като заместник-директорка на Световната банка и като европейски комисар, отговарящ за бюджета. А се оказва, че трябва да започне новата си работа с голям недъг: Европа не я подкрепя единодушно. Освен това Георгиева скоро ще навърши 66 години, което означава, че МВФ трябва да промени регламента си, определящ горна възрастова граница за директора. Тези две обстоятелства усложняват задачата на Георгиева, особено в отношенията със страните в преход, на които им е писнало от западна доминация."

Перфектната кандидатка

Икономическият всекидневник „Ханделсблат" допълва, че напреженията около избора на Георгиева не хвърлят добра светлина върху германско-френските отношения. Вестникът коментира: „Кристалина Георгиева е почти перфектна кандидатка за ръководител на МВФ. Българската политичка и икономистка от 2017 година насам работи в Световната банка, а в началото на тази година дори беше нейна временна ръководителка. В нейно лице източноевропейците най-после ще получат един от най-важните световни постове. А след като Кристин Лагард поеме ръководството на Европейската централна банка, Фондът отново ще се ръководи от жена."

В свой втори коментар по темата „Зюддойче Цайтунг” също припомня предишните постове на българката: „Няма позиция, която да е прекалено висока за Кристалина Георгиева. За поста Генерален секретар на ООН тя в крайна сметка отстъпи пред португалеца Антонио Гутериш, но това изобщо не я отслаби. Тъкмо обратното."

В други две публикации също става сдума за биографията на Кристалина Георгиева. „Тагесцайтунг" пише: „Жената, която по волята на ЕС скоро трябва да стане шеф на Международния валутен фонд, е всичко друго, но не и студена технократка". Вестникът се спира и на следното: "В МВФ, който често бива критикуван като неолиберална институция, Георгиева идва с една доста необичайна биография: през 1967 година тя се дипломира като икономист в един софийски университет, която носи името на Карл Маркс".

А неделното издание на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” отбелязва: „В Германия доскоро само специалистите знаеха коя е Георгиева. Другояче стоят обаче нещата в кулоарите на големите международни институции в Европа и в Америка. Георгиева явно притежава както специализираните знания, така и контактите, необходими за новия пост. Тя има съвсем обикновен произход и обича да разказва как образованието и промените в Източна Европа са помогнали за издигането ѝ". В края на тази статия авторът Себастиан Балцер шеговито добавя още един детайл към портрета на българката: „Не знаем дали, ако беше отишъл във Вашингтон, холандецът Дейселблум щеше демонстративно да вади наяве своята националност. По отношение на Георгиева обаче можем да си позволим тази прогноза. Навремето в Световната банка тя основа група за български народни танци, а в Брюксел всяка година се хваща на хоро със свои сънародници, облечени в народни носии."

 

Реклама