Избори под знака на украинската криза | Новини и анализи от Европа | DW | 03.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Избори под знака на украинската криза

Латвийските граждани избират нов парламент. Латвия е страната с най-голямото в ЕС руско малцинство. Украинската криза и отношенията с Москва определят и предизборните настроения в балтийската държава.

В събота (04.10.2014) латвийците са призовани да гласуват за нов парламент. Украинската политика на Русия оказва сериозно влияние върху надпреварата за новия Сейм. Правителството в Рига не изключва дори и руска агресия. Кремъл постоянно повтаря, че иска да защитава руснаците в чужбина, а 26 процента от населението на Латвия са руснаци. За сравнение: руското малцинство в Украйна съставлява 17 на сто от населението на страната. Добавяме и сложните отношения на Латвия с Русия: през 1940 година страната е анексирана от Москва. "Горчивият опит от 60-годишната окупация е заседнал дълбоко в съзнанието на латвийците", казва ръководителят на бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в Рига Норберт Бекман-Диркес.

Етносът определя политическата ориентация

13 партии се борят за 100-те мандата в латвийския парламент. Някои от тях представляват само латвийците, други - и рускоезичните граждани. Немалка част от населението на страната обаче са тъй наречените "ничии граждани" - хора без гражданство. Основно това са руснаци, които след обявяването от Латвия на независимост през 1991 година не са получили латвийски паспорт. Почти всеки осми гражданин на страната спада към тази категория хора.

Преди изборите ОССЕ публикува доклад за положението в Латвия, според който латвийците и рускоговорящото малцинство живеят в паралелни общества. Затова и партиите в страната оценяват доста различно украинската криза. Докато управляващият блок от партии подкрепя курса на ЕС и НАТО, проруските партии проявяват разбиране за политиката на Кремъл. Предизиборната борба се води между лявоцентристката партия "Хармония", подкрепяна от рускоезичното малцинство, и управляващия дясноцентристки блок "Единство". "Хармония" извади от партийната си програма всички въпроси, съврзани с руснаците и руската политика, надявайки се по този начин да привлече и гласове от етническите латвийци. Политиците от управляващия дясноцентристки блок "Единство" пък правят точно обратното - превърнаха етническите проблеми и отношенията с Русия в главна тема на предизборната си кампания, свидетелства Александр Гапоненко, ръководител на Института за европейски изследвания в Рига.

Какво сочат проучванията?

Laimdota Straujuma Premierministerin Lettland EU Gipfel in Brüssel

Лаймдота Страуюма се надява да запази премиерския си пост и след изборите

Според последните анкети, партията "Хармония" води с 17 до 19 процента от гласовете. Тази партия поддържа тясно сътрудничество с руската партия "Единна Русия" и остро критикува санкциите на ЕС срещу Москва. Съвсем наскоро кметът на Рига и председател на "Хармония" Нилс Усаковс заяви по руската телевизия, че за Латвия "президентът Путин бил най-добрият". Според него при всеки друг руски президент руско-латвийските отношения щели да бъдат много по-лоши. Това изявление предизвика сериозно недоволство сред латвийците.

Според анкетите, управляващият блок "Единство" може да получи между 13 и 15 процента от гласовете. Основният кандидат на блока е министър-председателката Лаймдота Страуюма. Латвийските националисти пък се надяват да спечелат допълнителни гласове заради страховете на хората от политиката на Кремъл. Анкетите обаче показват, че "Националният съюз" едва ли ще вземе повече от осем процента от гласовете. А временното успокояване на обстановката в Източна Украйна може да доведе и до загуба на гласове. Все още не е ясно, дали партията "Руски съюз на Латвия" ще успее да влезе в новия латвийски Сейм. Социолозите ѝ дават малко над 1 процент от гласовете. "Сред рускоезичното население обаче засега няма призиви за закрила от Москва", отбелязва Бекман-Диркес.

Възможни ли са изненади?

Общо 30 процента от имащите право на глас не са решили за кого да гласуват. Изненада може да поднесе бързо набиращата популярност партия на бившата шефка на Сметната палата Ингуна Судраба, която е в състояние да запълни вакуума в политическия център, твърди професорът от латвийския университет Юрис Розенвалдс. Наблюдателите не очакват засилване на радикалния сектор в парламента. Това може да се обясни с факта, че въпреки украинската криза в Латвия не се наблюдват етнически напрежения. "Латвийците имат известни привилегии в сравнение с хората без гражданство, но между тях няма никакви конфликти", казва Александр Гапоненко, който също няма латвийски паспорт. На същото мнение е и Норберт Бекман-Диркес от фондация "Конрад Аденауер", който определя като безпроблемни отношенията между двете общностни групи.

Редакцията препоръчва

Реклама