Избори ли? | Начало | DW | 09.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Избори ли?

Германия е пред избори. Вместо да говорят за тях обаче германците предпочитат да обсъждат времето или кулинарните си умения. Никога преди не е имало избори, които да са били посрещани с по-голямо политическо безразличие.

Ако изведнъж по улиците на германските градове не бяха изникнали стотици хиляди големи плакати, едва ли някой би се сетил, че предстоят избори. Едно време изборите бяха нещо като инжекция, подсилваща демокрацията. Идеолозите водеха страстни дебати за бъдещите проекти на развитие и начините за тяхното реализиране, а хората спореха коя от страните има по-добри аргументи и защо. Примери в това отношение дават легендарната предизборна кампания на Вили Бранд през 1972, както и кампанията, предшествала падането на Хелмут Кол от власт през 1998.

В последно време обаче сякаш желанието на германците за политически дискусии съвсем се е изпарило. Същото установява и социологическият институт "Аленсбах", който отбелязва, че никога преди не е имало избори, които да са били посрещани с по-голямо политическо безразличие. Имайки предвид, че европейската политика е изправена пред необходимостта от съдбоносни решения във връзка с еврокризата, това поведение на германците е особено изненадващо.

Deutschland Wahlen Symbolbild Wahlurne Stimmzettel und Flagge

От 1998 година насам избирателната активност постоянно намалява

Нима германците не се страхуват от еврокризата?

С оглед на ситуацията в някои южноевропейски страни, редица германски граждани се притесняват за сигурността на спестяванията си. Страх ги е от инфлация, както и от бедност на старини. Как тогава да си обясним липсата на интерес към политическите алтернативи и решения? Дали преди хората не са били по-политизирани поради това, че животът им е бил несравнимо по-труден от днешния? Историческото развитие на Германия отчасти подкрепя това предположение.

По времето на Ваймарската република например повишаването на благосъстоянието на хората между 1924 и 1928 върви ръка за ръка с намаляваща избирателна активност. Тя започва отново да се повишава след октомври 1929, когато започва световната икономическа криза, и остава трайно висока до изборите за Райхстаг на 5 март 1933 година. Кризата повишава интереса на хората към политиката. И тогава, както и днес страхът от загубата на личното състояние играе политизираща роля.

От тези страхове голяма полза извличат и националсоциалистите. От незначителна партия, която на изборите през 1928 година събира едва 2,6% от гласовете, тя става първа политическа сила в Германия. Парадоксално, но факт: в началото най-голям приток на нови избиратели има тъкмо от средите на загрижените за материалното си благополучие по-имотни, бюргерски среди в Германия.

40 години по-късно, в апогея на противопоставянето между Изтока и Запада, Вили Бранд води предизборната си кампания в условията на невиждана политизация на германското общество. Тя се подхранва от една страна от източната политика на Бранд, а от друга - от обществени спорове за необходимостта от дълбоки реформи на образованието, семейната политика и трудовия пазар. Споровете за принципната уредба на следвоенна Германия и насоките на бъдещата й политика обхващат цялото общество. Така се стига до забележителните 91,1% избирателна активност - рекорд, който не е бил постиган втори път. Броят на членовете на основните политически партии също е рекордно висок.

Bildergalerie 60 Jahre Bild Wahlkampf und Bild 1972

През 1972 Вили Бранд води легендарна предизборна кампания. Тогава Германия постига рекорд: 91,1% избирателна активност

Разочаровани от политиката

Но и през следващите години германците остават политически активни. Атомната енергия например е въпрос, който първоначално разделя страната на два лагера. Също както и отпорът срещу по-нататъшното въоръжаване на тогавашната ФРГ, формирал движението за мир. В резултат на тези обществени тенденции избирателната активност остава трайно висока през 1980-те години. На изборите за Бундестаг през 1987 тя надвишава 80%. Подобна стойност е достигната и през 1998, когато избирателите масово се стичат към урните, за да покажат, че е дошло време ерата на Хелмут Кол да бъде прекратена.

Оттогава насам интересът към политиката чувствително отслабва, а избирателната активност постоянно намалява. В последно време сред германците расте чувството на разочарование от политиката и усещането, че тя не е в състояние да даде адекватен отговор на проблемите, пред които е изправено обществото. Апатията явно се подсилва от това, че в самата Германия еврокризата се усеща твърде слабо. Страната все още си остава остров на благосъстоянието, който явно иска само едно: нещата да продължават така колкото се може по-дълго.

АГ, ВО, ДПА, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва