Изборите, които всички ще спечелят | Новини и анализи от България | DW | 25.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Изборите, които всички ще спечелят

Кампанията за евроизборите започва. И този път обаче българите няма да чуят нищо ново, а резултатите надали ще променят статуквото. Едно е сигурно: че всеки от играчите ще се обяви за победител. Коментар на Иван Бедров.

Един бивш премиер и лидер на управляваща партия, един бивш еврокомисар, трима бивши министри, един вечен кандидат за президент и един нов кандидат за премиер: отборът от водачи на партийни листи, които са се отправили към Европейския парламент, е впечатляващ. Официалното начало на кампанията за евроизборите е днес, но политиците отдавна започнаха с обиколките из села и градове. Билбордовете по улиците и обещанията пред избирателите отдавна са факт. Всъщност кампанията е просто процедура, по която България да излъчи своите вече само 17 (с един по-малко) представители в законодателния орган на Европейския съюз. Очевидно обаче тя е приемана за нещо много повече от това.

В България избори за членове на Европейския парламент са се провеждали два пъти - през 2007-ма и 2009-та, като и двата пъти европейските теми не бяха част от кампанията. Тази година надали ще бъде по-различно. Евроизборите отново ще са състезание, на което основните политически играчи ще премерят сили, за да се позиционират по-добре за предсрочните (или пък редовните) парламентарни избори. Защото "тук е баницата", както казват без свян дори някои от политиците.

Победителите

ГЕРБ ще спечели тези избори. Поне това показват всички социологически проучвания. Партията на бившия премиер Бойко Борисов продължава да е политическата сила, на която българите гласуват най-голямо доверие дори година след като напусна властта. Обясненията за това са много, но едно от тях е очевидно – на фона на силно дискредитираното управление, ГЕРБ е единствената парламентарна опозиция. Има само един детайл, който може да вгорчи радостта от победата им – че тя на практика ще бъде загуба. Борисов спечели и парламентарните избори преди година, но не успя да сформира мнозинство и сега е в опозиция. Взети заедно БСП и ДПС най-вероятно ще получат повече места в Европейския парламент. А те нямат нищо против резултатите им да се броят накуп, въпреки че представителите им ще станат част от различни европейски политически семейства.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

На пръв поглед всичко по-надолу от първите две места няма връзка с голямото състезание. Надпревата ГЕРБ-БСП обаче е само един от сюжети на тази кампания.

Делян Пеевски ще стане евродепутат, защото второто място в листата на ДПС и дисциплинираното гласуване за тази партия му го гарантират. Това няма как да промени баланса на силите в България, но пък резултатите на близкия до Пеевски нов политик Николай Бареков могат. С неограничената финансова и медийна подкрепа зад гърба си бившият журналист е представен на публиката едва ли не като следващия премиер. Най-вероятно избирателите ще приземят този проект, но шансовете му за класиране на евродепутат засега изглеждат реални. Според различни проучвания обединената десница под името Реформаторски блок най-после също има шанс. Както и движението АБВ на бившия президент Георги Първанов. Не толкова оптимистично изглежда бъдещето пред "Атака", която ще трябва да дели популистките и националистически гласове с още няколко конкуренти. Всеки избран евродепутат от някоя от тези листи ще бъде отчетен като победа и ще даде нов тласък на разговора за предсрочни избори. А всяка загуба просто няма да промени с нищо статуквото и съответно няма да бъде забелязана.

Факторът Путин

Колкото и парадоксално да звучи, европейски елемент в предизборната кампания бе внесен от... изток. Поведението на руския президент Владимир Путин около ситуацията в Украйна събуди част от европейските политици. Така дойдоха резолюцията на Европейския парламент срещу газопровода "Южен поток" и предложението на десните за създаване на Европейски енергиен съюз, който да ограничи възможностите на Русия да оказва натиск над отделни страни-членки. Водачът на листата на ГЕРБ Томислав Дончев се позиционира и обяви, че това са избори "за" или "против" Европа. Първата в листата на Реформаторския блок Меглена Кунева призова България да стане учредител на Европейския енергиен съюз и дори изчисли, че това ще намали с 30% цената на газа. БСП избра другата страна и няма ден, в който нейни лидери да не защитават "Южен поток" и да не бранят Русия от евентуални нови санкции. "Атака" пък отдавна е там – тяхната политика се събира в максимата "Москва винаги е права".

Така повече от век след Освобождението политиката в България явно отново се връща в противопоставянето русофили-русофоби. Това може да мобилизира някои избиратели – било то десни или леви, и може да остави извън разговора партиите, които не са заели ясна позиция. Всичко това обаче се случва в рамките на все по-малкото хора, които следят политическите послания. За останалите има безплатни концерти, топли кебапчета и студена вода след изборите. А на това българските избиратели са свикнали отдавна.

Едно е сигурно: че предстоящите избори трудно могат да променят статуквото, а всеки от настоящите играчи ще обяви резултатите си за победа.

Редакцията препоръчва

Реклама