Изборите за ″Дума″ - по нови правила | Новини и анализи от Европа | DW | 18.08.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Изборите за "Дума" - по нови правила

След лятната ваканция в Русия се провеждат избори. Изборната система е променена. Руснаците трябва да избират депутатите в Държавната Дума по нови правила. Какви са мотивите на Кремъл и има ли опозицията някакви шансове?

В средата на 2015 година с голямо мнозинство беше взето решение изборите за долна камара на руския парламент да бъдат изтеглени от 4 декември на 18 септември 2016 година. Инициативата на председателя на Държавната дума Сергей Наришкин беше подкрепена от три верни на Кремъл партии - "Единна Русия", либералнодемократичната партия и "Справедлива Русия". Последните две, както и комунистите, които също минават за верни на Кремъл, едва ли ще влязат в парламента. Сътрудничеството между двете най-големи опозиционни партии обаче, също се провали. "Яблоко" и "Парнас", чиѝто съосновател бе убитият опозиционен политик Борис Немцов, отиват на избори със самостоятелни листи. Според социологическите проучвания, тези две партии едва ли ще преодолеят петпроцентната бариера.

Решаващи са президентските избори

Изтеглянето на изборите беше обосновано с облекчаването на държавния бюджет. Петра Стиков, експертка по политическите системи в Средна и Източна Европа и Евразия от мюнхенския университет "Лудвиг-Максимилиан", смята този довод за "неубедителен". "Правителството в Русия не е партийно правителство. Нямаме работа с парламентарна правителствена система, нито пък партиите играят особена роля. Решаващи за системата са президентските избори", казва тя в разговор с Дойче веле. Следващите президентски избори ще се проведат през 2018 година. Това се дължи на една законова промяна от 2008 година, с която беше удължен законодателния период за Държавната дума от 4 на 5 години и президентския мандат от 4 на 6 години.

Russland Regional- und Kommunalwahlen 2015 Alexei Nawalny

На Алексей Навални беше отнето правото да участва в изборите за Държавна дума

Досега изборите за Държавна дума се провеждаха три месеца преди президентските избори и можеха да оказват влияние върху избора на държавен глава. Така беше в края на 2011 и началото на 2012 година. Навремето се стигна до масови протести срещу фалшифициране на изборите. "Чрез разделянето на изборите този ефект беше елиминиран", казва Петра Стиков. Кремъл реагира на масовите протести със стотици арести и репресии срещу опозицията.

Слаби опозиционни партии

Каролине фон Гал, професор по източно право в университета в Кьолн, споделя в разговор с Дойче веле, че в Русия опозицията продължава да е подложена на масивни ограничения. "Налице е по принцип атмосфера, която изобщо не позволява възникването на наистина силни опозиционни партии", подчертава тя. Опозиционните партии нямат възможнст за медийни изяви. Няма и независими съдилища, които да защитават правата им. Пример в това отношение е блогърът Алексей Навални. Властите не разрешиха регистрация на неговата "Партия на прогреса" и му отнеха пасивното право на глас, защото беше осъден за икономически престъпления. Повечето наблюдатели смятат тази присъда за политически мотивирана. А когато Европейският съд за човешките права излезе с решение, че пасивното право на глас е в сила и за осъждани лица, руският Конституционен съд отказа да признае това решение.

"Това е екстремен случай, защото във формулировката на руската конституция има отклонение от юридическата практика на Европейския съд за човешките права", посочва Каролине фон Гал. Според нея, Кремъл използва случая, за да направи в крайна сметка прилагането на Европейската конвенция за човешки права зависимо от решенията на собствения си конституционен съд. "Руският Конституционен съд обаче, дори когато излиза с положителни решения, си остава верен на Кремъл и по този начин не може да бъде гарант за човешките права", казва тя.

Russland Wladimir Putin

Владимир Путин - най-вероятният кандидат за втори мандат на президентските избори през 2018 г.

Назад към съветските традиции

Друга законодателна промяна предвижда предстоящите избори за Държавна дума да бъдат проведени по смесена, а не както досега по пропорционалната избирателна система. Това ще рече, че половината от 450-те депутати ще бъдат избрани по партийни листи, а другата половина - чрез директен мандат. Президентът Владимир Путин подписа съответния закон в началото на 2014 година. Петра Стиков смята, че смесената избирателна система е от полза на кремълската партия "Единна Русия". "Новата избирателна система дава предимства на партиите, които разполагат както със силни личности, които могат да имат успех в своите избиратенли райони, така и с дисциплинирани федерално организирани структури", казва тя в разговор с Дойче веле.

Петра Стиков смята, че парламентарните избори няма да придобият по-голямо значение за страната с промените в избирателната система и отделянето им от изборите за държавен глава. Тъкмо напротив. "Тяхното значение се свежда до това, "хората да бъдат заети с нещо". Парламентарните избори са един вид празник, когато след лятната отпуска хората се връщат от вилите си през септември. Така Русия се завръща към съветските традиции, когато изборите не бяха особено важни, но всички отиваха да гласуват като на някакъв всенароден празник", заключава тя.

Редакцията препоръчва