Изборите в Чечения

като той се води за марионетка на Кремъл, за президент по волята на Владимир Путин.

От тези избори не могат да се очакват стимули за мирния процес, тъй като верният на Москва президент не притежава легитимност и няма авторитет сред местното население. Той няма да може да направи нищо за умиротворяването на Чечения. И без това мнозина виждат в негово лице само временно решение. На опашката отдавна вече чака Рамсан Кадиров, синът на убития неотдавна президент. Той самият иска да стане президент на Чечения след като достигне необходимата за това възраст. А докато това стане младият Кадиров продължава да се обгражда с все повече бойци от частната си армия, опитвайки се да спечели благоволението на Кремъл.

От продължаващата чеченска драма тегли и населението на Русия. Хората живеят във все по-голям страх и несигурност. Заслепените терористи могат да нанесат следващия си удар по всяко време и навсякъде - както се видя непосредствено преди сегашните избори. Деветдесет души станаха жертва на две самолетни катастрофи - предизвикани от самоубийствените атентати на две чеченки. Никой и нищо не може да оправдае подобни престъпни деяния. Само че не всеки чеченец, не всеки, който се бори за независимостта на Чечения, е автоматически терорист.

За Владимир Путин тези така наречени избори са само привидно политически успех, тъй като инсталирането на един покорен наместник в Грозни изобщо не приближава уреждането на конфликта. Руският президент продължава обаче упорито да твърди, че ставало дума за съвсем нормално гласуване в една съвсем нормална страна. Това разбира се не е вярно и Путин знае това много добре. Въпреки всичко той продължава да залага на досегашния си безкомпромисен курс. Мисленето му е белязано не само от липса на реализъм, но в значителна степен е лишено и от политическа фантазия.

Това че Путин малко преди изборите похвали точно руските антитерористични сили за техния професионализъм и ефикасност, звучи направо цинично предвид техните така очевидни слабости и недостатъци. Те нито успяха да предотвратят големите терористични акции от последните месеци, нито пък да допринесат за тяхното изясняване. Те не правят нищо за сигурността на населението.

Така че в последна сметка единственият изход са преговорите - първата стъпка в това отношение трябва да бъде направена от по-силния, който седи в Кремъл.