Изборите в България не са предопределени | Новини и анализи от България | DW | 28.01.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Изборите в България не са предопределени

Ако ще се избира между ГЕРБ и БСП, ще спечели ГЕРБ. Но ако противниците на "модела Борисов" се мобилизират, следващото правителство може да е и на друга политическа сила, прогнозира Даниел Смилов.

Вариантите при дефинирането на смисъла на политическия избор за 4-ти април са два:

1)  Ако въпросът, на който хората отговарят, е "ГЕРБ или БСП?", с голяма вероятност ще спечели ГЕРБ

2)  Ако въпросът е "Дали "моделът Борисов” да се запази?", ГЕРБ и съюзниците им от ОП с голяма вероятност ще загубят изборите.

В демокрацията е важно за кого ще се гласува - коя партия колко гласове събира накрая на изборния ден. Но разпределението на вота между партиите зависи от това кой за какво гласува. България е в политическа ситуация на износени персонални харизми. Борисов е уморен, кахърен и създава впечатление на виновен човек. Харизмите на Румен Радев и Слави Трифонов са втора употреба. Волен Сидеров, Валери Симеонов и патриотичните им сподвижници са вече отвъд всяка харизма и разчитат основно на харизаното от ГЕРБ и ДПС. 

Редакцията препоръчва

Това е шанс за страната, която се напати от лидерски партии, в които личността измества, а понякога и изцяло замества съдържанието. Като стане подобно заместване, партии за уж европейско развитие на България строят руско-турски потоци, блокират евроинтеграцията на Балканите и техни депутати се зъбят на "еврогейските" ценности, като ежедневно вещаят провал на ЕС. А пък уж социалистите се оказват всъщност консерватори ала Орбан с изразен путинистки уклон.

"Първа" и "втора" лига

В момента тече масиран опит от страна на управляващите парламентарните избори да се сведат до избор "ГЕРБ или БСП". За целта се прилага следната стратегия: Първо, повечето от телевизиите са нарочили ГЕРБ и БСП за централното си време. Министри и социалисти си поделят водещите формати (сутрешни блокове, "Панорама" и т.н.), а останалите партии са по-скоро екзотика - канени тук-там за цвят, обикновено заедно с абсолютни аутсайдери. Всичко това би било нормално, ако ГЕРБ и БСП доминираха в електоралните нагласи. Но това не е така според проучванията - заедно те имат (в най-добрия случай) около 50 процента от подкрепата на възнамеряващите да гласуват. Т.е. с едва 50 на сто от доверието, управляващите и основният им конкурент си гарантират огромната част от медийния достъп и правото да се състезават в "първа лига".

Второ, масово се тиражира една неистина - че след изборите на 4-ти април нямало да има правителство. Вероятността за подобно развитие е близка до нула: едва ли след кампания в тежки условия партиите ще тръгнат на нови избори, давайки властта на служебно правителство. А и кога новоизбран парламент у нас се е саморазпускал и предизвиквал нов вот? Подобни внушения целят две неща - да разколебаят хората в искането им за промяна (видите ли, ще останем без управление) и да накарат избирателите да се скупчат около големите партии, които всъщност са по-скоро средни.  

Трето, периодично се пуска друга интрига - за неизбежността на голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. Идеята тук не е толкова да се договори подобен формат (който е много малко вероятен), а по-скоро да се подчертае, че без ГЕРБ и БСП управлението ще е невъзможно. 

Може ли да се излезе от коловоза?

БСП се блазни от този модел, в който се съревнова с ГЕРБ на отделна, ексклузивна писта. Но приемайки данайския дар от ГЕРБ, БСП ще плати висока цена - поредната загуба на социалистите и оцеляването на Борисов и различните му патерици. ДПС също има изгода от вариант, в който ГЕРБ и БСП "изяждат" по-малките партии, защото тогава Движението става решаващ балансьор с неговите константни гласове.

Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган

Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган

Предизборната надпревара вече е влязла в коловоз "ГЕРБ или БСП", който лесно може да доведе до победа на Борисов. Това е вероятно, защото социалистите не правят нищо да уталожат страховете на големи групи от българското общество, че едно тяхно управление ще ни тласне в путинистка посока, ще ни дистанцира още повече от ЕС, ще ни обвърже със скъпи руски геостратегически проекти дори повече отсега. А и в икономически план социалистите имат лоша репутация - често управленията им са завършвали с финансов крах: през 1997-а с пълен, а през 2014-а - с частичен.

Излизането от коловоза "ГЕРБ или БСП" не е лесна работа, но би могло да се случи при следните условия:

Алтернативите - експертно или програмно управление с ясен мандат и конкретни цели: Партиите, които искат промяната на модела "Борисов", могат да си поставят като основна предизборна задача сформирането на управление, което да се концентрира върху справяне с Ковид-19 кризата (нейните здравни и икономически последици) и елиминирането на дефектите в съдебната система (основно политизацията на прокуратурата). Тук не става дума за формални коалиции, а за политическо целеполагане и очертаване на работеща алтернатива.

Използването на "зелената сделка" и възстановителния фонд на ЕС за модернизация на българската икономика биха могли също да са жалони на експертно или програмно управление. От особена важност е такова управление - и партиите зад него - да са гарант за евроатлантическия избор на България и продължаващата й интеграция в  ЕС: кризите не са време за заиграване с геополитически фантазми. В крайна сметка членството в ЕС е нещото, заради което българският кораб все още не се е нанизал на някоя от многобройните подводни скали в сегашната ситуация.

Като цяло партиите, които искат да сменят "модела Борисов", би трябвало да се откажат от свои тесни идеологически идеи и планове - било скъпи геостратегически проекти или ценностно-ориентирани, но разделящи политики.  Те трябва да предлагат управление, което да стабилизира България икономически, да реши репутационния й корупционен проблем и да направи догонването на останалите страни в ЕС възможно. Такава програма може да изглежда минималистична и лишена от идеологически заряд, но в кризисни времена прагматиката става истински вълнуваща.   

Многоизмерността на изборите

Ако изборите са едноизмерни - "ГЕРБ или БСП" - управляващите веднага имат предимство, защото са едната основна алтернатива. Ако изборите се случват на повече от едно измерение, задачата на управляващите става трудна и вотът на хората се разпръсва между повече играчи. Изборите през пролетта имат шанса да са многоизмерни, защото освен политическите въпроси "ГЕРБ или БСП" и "модела Борисов", има и поне още една голяма тема - Ковид-19.

Политологът Даниел Смилов

Политологът Даниел Смилов

Тук управляващите са в затруднено положение, защото мнозинството хора смята, че те не се справят добре с кризата. Основания за такова мнение има много: България достигна много високи нива на смъртност без да има многомилионни космополитни центрове, които са естествени огнища на масови зарази. Да се оправдаваме с това, че "българите така или иначе умирали повече", е цинизъм, а и признание, че властта не е направила нищо, за да се справи с този хроничен проблем. Ваксинацията е също елемент от здравната криза, по отношение на която България е закотвена на последното място в ЕС. Проблемите ни изглеждат управленско-организационни - при еднакви условия за доставка на ваксини за страните членки на ЕС, ние сме накрая на опашката.

Ролята на президентските избори

ГЕРБ влизат в парламентарните избори с готова коалиция за президентските: зад техен кандидат наесен вероятно ще застане ДПС, което вече се позиционира срещу Радев. Подкрепата си за ГЕРБ ДПС ще изтъргува срещу официално присъствие в правителство на партията на Борисов - нещо, което хората на Доган са си поставили като цел. Това е едно от измеренията на предстоящия парламентарен вот, което засега не се дебатира много. Подобно споразумение би осигурило на Борисов стотици хиляди гласове, но е също така и опасно, защото би бетонирало модела "ГЕРБ-ДПС" във властта - модел, който за мнозина е проблематичен, ако не направо корупционен. Тази парламентарно-президентска коалиция връща политическото внимание към питания за "модела Борисов", които не са удобни за управляващите.

Изводът е, че изборите през април не са предопределени, но ако опозиционните партии искат да имат успех, би трябвало сериозно да се замислят за коловоза "ГЕРБ или БСП". Той няма да ги изведе към нищо добро.

 

Реклама