Иде ли краят на кризата? | Начало | DW | 12.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Иде ли краят на кризата?

Еврозоната очевидно е на път да се раздели с най-голямата рецесия в следвоенните години. Ако очакванията се изпълнят, това ще се дължи най-вече на Германия. Но и на постигнатото от най-засегнатите от кризата държави.

Краят на продължителната рецесия в еврозоната се вижда. Така смятат експертите от големите германски банки, участвали в проучване по поръчка на "Ди Велт". Всички до един са убедени, че през второто тримесечие ще бъде отбелязан известен растеж - за първи път от година и половина насам.

В началото на годината растежът на Германия е минимален - едва 0,1 на сто. Но през второто тримесечие вече се очакват на 0,5 процента, а прогнозите на правителството са още по-оптимистични - 0,75 на сто икономически ръст. При това положение Германия ще отбележи растеж, какъвто не е имала от началото на 2011-та насам.

"Германия играе ролята на локомотив на растежа", казва икономистът Улрих Катер от банка "Дека". Основният фактор е при това не толкова износът, колкото нарасналото вътрешно потребление - благодарение на доброто състояние на пазара на труда и предприетите увеличения на заплатите. Катер отбелязва също, че ако вътрешната конюнктура в Германия се развива добре, това автоматически се отразява благоприятно и на останалите европейски държави.

Symbolbild Container Export Deutschland

Вече не само износът, но и нарасналото вътрешно потребление осигуряват по-високия растеж в Германия

Потушаването на кризисните огнища

Ако наистина еврозоната е на път да се раздели с най-тежката рецесия от Втората световна война насам, в никой случай това не се дължи само на подема на най-голямата европейска икономика. Също и държавите, поразени в най-голяма степен от кризата, са постигнали немалко: за периода от април до юни спадът в растежа на италианската икономика, например, е само 0,2 на сто. Положителните сигнали идват при това най-вече от промишлеността и търговията на дребно. Прогнозите за Франция са за нулев растеж, а в Испания се множат индикациите, че спадът бавно намалява.

"Краят на продължителната рецесия в еврозоната се вижда", заявява главният икономист на "Комерцбанк" Йорг Кремер. Все пак растежът ще продължи да бъде твърде слаб, за да даде положително отражение върху високата безработица в Европа. "Ето защо не може да се очаква, че положението в държавите от периферията на Европа ще се подобри твърде скоро", допълва той.

"Най-ниската точка в сферата на растежа вече е зад гърба ни. Но ситуацията остава деликатна", казва Щефан Шнайдер от "Дойче банк". Според него, повече от минимален растеж в еврозоната не може да се очаква. Но надеждите за по-осезаем растеж през втората половина на годината би трябвало този път наистина да се сбъднат.

Spanien Arbeitslosigkeit Arbeitsamt OVERLAY

Високата безработица едва ли ще бъде преодоляна твърде скоро

Кога ще настъпи краят на кризата?

"Европа обаче е все още далеч от отбелязването на солиден растеж", подчертава икономистът Щефан Бидермайер. Подобно на колегите си, и той смята, че общият баланс на еврозоната за 2013 г. ще бъде негативен. Прогнозираният минус за пространството като цяло е 0,5 процента. И едва от 2014 нататък може да бъде регистрирана смяна на посоката - от спад към растеж.

"Слабото повишение на растежа в еврозоната не може да бъде смятано непременно за необратимо, но надали е и временно явление", убеден е Улрих Катер от банка "Дека". Същевремено той добавя, че случващото се не бива да се надценява. Според него растеж от 1 процент в еврозоната не би бил задоволителен резултат.

Икономически спад през тази година ни най-малко не е изключен, предупреди неотдавна френският финансов министър Пиер Московиси. Последните правителствени прогнози от април предвиждаха ръст от 0,1 на сто, което вече изглежда твърде оптимистично. Ако скептиците се окажат прави, за еврозоната като цяло ще се окаже доста трудно на фона на минималния растеж отново да постигне подем.

АГ, ДПА, ВО, АЕ/Б. Михайлова; Редактор: Б. Рачева

Редакцията препоръчва