Идва ред на N° 29 | Новини и анализи от Европа | DW | 20.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Идва ред на N° 29

Сърбия може да стане 29-та страна-членка на Европейския съюз. Присъединителните преговори започват на 21 януари. Пътят, който балканската страна обаче трябва да измине, няма да бъде никак лесен.

default

Сръбският премиер Дачич и председателят на ЕК Барозу

За Белград началото на присъединителните преговори с ЕС е историческа стъпка. Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле обяви, че на 21 януари ще се състои първото заседание на правителствено равнище между Брюксел и Белград. "Така ще започне фактическата работа между членките на Общността и Сърбия, естествено с подкрепата на Европейската комисия", уточни Фюле пред Дойче Веле.

От 1 март 2012 Сърбия официално има статута на страна-кандидатка за европейско членство. Никой обаче не може да каже с точност колко време ще продължат преговорите. Експертите предполагат, че те ще траят поне шест години - колкото отнеха и преговорите с Хърватия. "Сърбия е по-сложен кандидат. Не само заради историята и неуредените конфликти с Косово, но и заради тежката икономическа ситуация и все още съществуващите слабости в политическите институции и сферата на правовата държавност", казва политологът Душан Релич.

Сложните отношения с Косово

Освен изпълнението на Копенхагенските критерии, които са задължителни за всяка новоприсъединяваща се към Общността държава и засягат демокрацията, правовата държавност и икономическата конкурентоспособност, към кандидатките за членство в ЕС има и други специфични изисквания, произтичащи от конкретната ситуация. За Сърбия това бе на първо място сътрудничеството с Хагския трибунал - изискване, което Белград изпълни със задържането и предаването на предполагаемите военнопрестъпници Ратко Младич и Радован Караджич.

Сега една от основните задачи, по които Белград трябва да работи, е отношението към Косово. През 2008 бившата южна сръбска провинция обяви независимост, която Сърбия и до днес отказва да признае. Все пак сръбското правителство подписа споразумение с правителството в Прищина, което предвижда широка автономия за сръбската общност в Косово, но същевременно ограничава прякото влияние на Белград върху тези общини.

Fotomontage Flaggen Serbien EU Symbolbild

Никой не може да каже кога точно ще приключат преговорите със Сърбия

По време на преговорите Брюксел ще наблюдава най-внимателно отношението на Сърбия към Косово. Според ЕС, в края на този процес би трябвало да се постигне обвързваща в правен план договореност за нормализирането на отношенията между Белград и Прищина. Белград обаче не е длъжен официално да признае Косово като независима държава, за да може да се присъедини към Общността. И други пет държави-членки на ЕС не са го направили - Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия.

"Повечето сърби поддържат европейското членство"

В Белград днес управляват бившите националисти, които междувременно са се превърнали в убедени проевропейци. Но ако в началото на 21 век сърбите, привърженици на европейското членство бяха 80 процента, сега те са само 50 на сто. Дистанцираната позиция към Европа се дължи на няколко различни фактора: бързото признаване на независимостта на Косово от страна на много държави-членки на ЕС, засилващото се усещане, че ЕС вече е уморен от разширяването, но и някои присъди на Хагския трибунал, които в Сърбия се възприемат като несправедливи - например тази за оневиняването на хърватския генерал Анте Готовина.

Въпреки това сдържано отношение към Европа, Иван Кнежевич от сръбската неправителствена организация "Европейско движение в Сърбия" е убеден, че ако се проведе референдум за европейското бъдеще на страната, мнозинството ще гласува "за". "Що се отнася до конкретните стъпки, от които зависи напредъкът на преговорите, те би трябвало да бъдат в сферата на хармонизирането на сръбското законодателство с европейското и приложението на европейските стандарти в практиката", казва Кнежевич. Впрочем - сърбите вече усещат някои от предимствата от сближаването с Европа: от 2009 насам могат да пътуват без визи из държавите от Шенгенското пространство.

Stefan Füle EU Erweiterungskommissar

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле

Корупция и висока инфлация

Докато обаче стигне до ЕС, Белград има да решава немалко проблеми. Един от тях е широко разпространената корупция. В корупционния индекс на "Трансперънси интернешънъл" Сърбия заема 72 място, след Намибия. Освен това инфлацията в страната е 8,5 процента, а според експертите новите задължения могат да се окажат най-високите в региона - 7 на сто.

А кога точно Сърбия ще стане 29-та членка на ЕС? Отговор на този въпрос не може да даде дори и еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле. "В областта на разширяването на ЕС автоматизъм няма", заявява той. "Не само Европейската комисия трябва да убеди страните-членки, че в края на преговорите Сърбия е напълно готова за членството, но и правителствата на отделните държави трябва да убедят в това своите граждани", допълва Фюле.

Междувременно в Белград множество политици подчертаха, че датата на присъединяването не е толкова важна. На първо място е модернизацията на Сърбия.

Редакцията препоръчва