Идват ли американците? | Новини и анализи от Европа | DW | 11.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Идват ли американците?

След 1945 г. румънците все се надяваха, че американците ще дойдат, за да ги освободят от комунизма. Днес, близо 70 г. по-късно, тази надежда е отново актуална - този път заради страха от Русия. Коментар на Роберт Шварц:

След края на Втората световна война голяма част от румънците се надяваха, че американците ще дойдат, за да освободят страната им и да донесат на хората демокрация и благосъстояние. Години след 1945-та, когато Съветският съюз наложи комунизма, румънците продължиха да чакат американските самолети и с поглед, вперен в небето, шептяха: "Американците идат". Ако някой ги беше чул, щяха да попаднат в комунистическите трудови лагери. Но никой не ги чу, включително и американците, които така и не дойдоха.

След падането на комунистическата диктатура през декември 1989 година, румънците отново се вкопчиха в надеждата, че Западът и преди всичко американците този път няма да ги оставят на произвола на съдбата. Демокрацията, благосъстоянието и върховенството на закона изглеждаха на една ръка разстояние. Мина обаче доста време, докато НАТО и ЕС приеха страната в структурите си - Румъния влезе в Алианса през 2004 година, а три години по-късно и в ЕС.

Светът днес

Днес, през 2014 година, старата мечта на румънците може и да се сбъдне - този път американците май наистина ще дойдат. Виновни за това са руснаците - заради подхода им спрямо Украйна. Румъния, подобно на Полша и балтийските държави, ще се сдобие с военна база на НАТО, което е част от стратегията за подсилване на източната граница на Алианса. Руската агресия в Молдова през 90-те години и по-късно в Грузия не успя да накара навремето наивния Запад да предприеме защитни мерки. Едва след анексията на Крим и нахлуването в Източна Украйна, западните съюзници загърбиха помирителната си политика спрямо "руската мечка" и най-сетне се вслушаха в източните си партньори, които отдавна бяха прозрели опасната двойна игра на руския президент.

И в Германия мнозина трябваше да бъдат "събудени" от президента си, за да разберат най-сетне, че Путин не е онзи "good guy", за когото се представя. Германският президент Йоахим Гаук избра най-подходящото място и най-подходящия момент за историческата си изява - на 1 септември в Гданск по повод годишнината от нападението на хитлеристка Германия срещу съседна Полша. Един смел президент, който намери точните думи - за яд на всички, които все проявяват разбиране към Русия и нейната завоевателна политика.

И в Румъния президентът е този, който не спира да предупреждава за заплахата от Москва. На срещата на НАТО в Уелс британците и американците взеха насериозно тези предупреждения и подкрепиха позицията на румънския президент Бъсеску: време е Алиансът да демонстрира сила и да спре руската експанзия.

Deutsche Welle Rumänisch Robert Schwartz

Роберт Шварц, ръководител на румънската редакция на Дойче Веле

Триглавият "Троянски кон"

Румънците би трябвало да са доволни от своя президент. Защото малко преди да изтече вторият му и последен мандат, той написа история. През ноември в Румъния предстоят президентски избори, а най-големи шансове за успех има кандидатът на Социалдемократическата партия - премиерът Виктор Понта. Неговата външна политика е изцяло ориентирана към Москва и Пекин, въпреки прозападните му декларации. И тя няма да се промени, дори и американците най-сетне да дойдат. Заедно с България и Унгария, които също залитат на Изток, Румъния ще сформира новия проруски триумвират в европейския Запад. Един триглав Троянски кон, който ще отслаби и без това разклатения от вътрешни борби западноевропейски съюз.

Съмнително е дали американците ще се противопоставят на това развитие. Постът на американския посланик в Букурещ е вакантен от две години насам - напълно неразбираемо с оглед на случващото се по източния фланг на НАТО. Означава ли това, че и този път американците няма да дойдат? Засега този въпрос е без ясен отговор. Ясно е обаче друго: половинчатите обещания и уверения на Запада - и преди всичко на американците, са възможно най-лошият сигнал за новите съюзници в контекста на тази най-тежка криза от края на Студената война насам. Подобно поведение само подсилва руските стремежи за възстановяване на стария световен ред отпреди падането на Берлинската стена. За западните демокрации това би било равносилно на пълен провал. В същото време обаче подобен сценарий сигурно би зарадвал онези в "стара Европа", които и без друго не знаят как да общуват с толкова различните си съседи от Изтока.

Редакцията препоръчва