Иво Прокопиев: ″Завладяната държава″ беше стигнала буквално до ръба | Новини и анализи от България | DW | 21.05.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Иво Прокопиев: "Завладяната държава" беше стигнала буквално до ръба

"Имаме уникален шанс да променим икономиката си за десетилетия напред. На България ѝ трябва план за развитие, а не план за "усвояване"." Разговор с Иво Прокопиев за проблемите в ББР и в Плана за възстановяване.

Иво Прокопиев

Иво Прокопиев

ДВ: Г-н Прокопиев, „Капитал” отдавна твърди, че ББР не обслужва малкия и средния бизнес, а олигархически кръг, което сега се потвърждава от проверката, назначена от служебния министър на икономиката. Но какво следва от това? Има ли достатъчно категорично нормативно изискване банката да обслужва точно този бизнес, а не каквото сама реши?

Прокопиев: Като се започне от групировките и пирамидите през 90-те години на миналия век, преминем през журналистическите разследвания за КТБ и стигнем до Българската банка за развитие (ББР), „Капитал” е изнасял много нелицеприятни истини, на които управляващите политици и регулатори не са реагирали своевременно. Спомнете си статиите за КТБ от периода 2008-2013. Вестникът публикува сигурно над десет разследвания как банката финансира свързани лица - че това е незаконно и е рисково за вложителите в нея. Никаква реакция. По-късно, след политическата атака срещу нея, отново излязоха серия разследвания за това как вторично се разграбват нейните активи. И отново нищо.

Същото е и по отношение на Българската банка за развитие. „Капитал” многократно информира обществото за много спорни банкови сделки и загуби за данъкоплатците, но реакция от Банков надзор на БНБ нямаше. С просто око се вижда, че част от кредитите са лошо обезпечени, а фирмите, които са финансирани, нямат устойчив бизнес.

ББР може да бъде много полезна насърчителна институция, но дейността ѝ е сведена до нещо средно между зле управлявана държавна банка от ранните 90-те и партийна каса.

ДВ: Имаше обаче реакция от страна на банката - бившият ѝ изпълнителен директор Стоян Мавродиев, участвал в отпускането на повечето от тези кредити, и негови приближени са завели три дела срещу журналиста от „Капитал”, който е автор на разследванията за ББР.

Прокопиев: Това е вярно и е пореден пример за токсичната медийна среда в България. Журналистът от „Капитал” Николай Стоянов добросъвестно си е свършил работата и е защитил интереса на обществото. Подписал се е с името си. В замяна получава три еднотипни дела, които целят да го притиснат, да го ограничат и евентуално да увредят неговата репутация. Това е класически пример за SLAPP (strategic lawsuit against public participation) дела, които целят да потискат свободата на изразяване и участието в публичния живот.

Редакцията препоръчва

ДВ: Съществува ли риск ББР да повтори сюжета с КТБ - в последна сметка данъкоплатецът да плати. И доколко проверката неволно може да задвижи такъв сценарий?

Прокопиев: И не, и да. Няма опасност ББР да стане втора КТБ, защото в ББР няма депозити на фирмите и населението, няма как да има опашки и сътресения в банковата система. Но ще има големи загуби за данъкоплатците. Има реална опасност поне половината от тези 1 милиард лева, политически раздадени като кредити, никога да не се върнат. Това ще е директна загуба за данъкоплатците, защото банката ББР се финансира основно чрез собствен капитал, който е инвестиран от държавата - тоест, от нас данъкоплатците.

Реалната загуба при ББР обаче е много по-голяма от този около половин милиард лоши кредити, които няма да се върнат. Подобни финансови институции са мултипликатор за частните инвестиции. Те служат за катализатор на частния капитал и търговските банки и обичайно 1 лев тяхна инвестиция води до инвестиране на между 10 и 15 лева частен капитал. В този смисъл най-голямата загуба за България е, че след финансовата криза от 2008 нямаше ефективно работеща банка за развитие, която да помогне за бързото излизане от кризата. Бих казал, че загубата е поне 10 милиарда лева пропуснати инвестиции и десетки хиляди несъздадени работни места. Това е пример за по-голямата загуба от политическата корупция - не толкова пряко откраднатите пари, колкото пропуснатите възможности за развитие.

ДВ: Как в казуса с ББР се разпределя политическата отговорност между ГЕРБ и ДПС и в какво се състои тя?

Прокопиев: Видимо е споделена. Според мен, за да няма политически изкушения, ББР не би следвало да кредитира директно никакви фирми, а само да създава инструменти, които те да ползват през търговските банки. Търговските банки, с малки изключения, доказано управляват по-добре кредитния риск.

Задачата на групата на ББР е да облекчава достъпа на малките и средни фирми до кредитиране. Чрез гаранции и целеви финансирания да подпомага другите банки да финансират фирми, които иначе не биха имали достъп до кредит. Тази роля е изключително ключова, ако говорим за оцеляване на фирми, запазване на работни места и излизане от Ковид кризата.

ДВ: Как се отнасяте към внушението на Йордан Цонев от ДПС, че проверката е инспирирана от разследването на „Капитал” и че някои министри в служебния кабинет са свързани с така наречения от него кръг „Капитал”, към който той приобщава и „Да, България”?

Прокопиев: Мисля, че е време представителите на ДПС да спрат да говорят като собственици на държавата. Тя е на българските граждани, не е на една партия. Ако г-н Цонев е убеден, че при тези кредити на ББР няма нищо нередно, нека да даде лична гаранция, че ще се върнат. Нека да говорим по същество - ще се върнат ли парите или не?

“Капитал” е свободна българска медия, която е на пазара от повече от 27 години. Всичко написано стои, всяка статия от първия брой може да се намери в архива. Ценностите на “Капитал” не са се променили, независимо от изключително грубия натиск, на който сме подлагани през годините. Ако има кръг “Капитал”, то той е на хората, които искат България да бъде нормална и богата държава, да има правила, по които всеки да може да успее по честен начин. Това очевидно не се харесва на г-н Цонев и на ДПС, но наистина не виждам какво повече да коментирам.

ДВ: Къде другаде, според Вас, са заложени бомби със закъснител, които могат да гръмнат при „ревизията” на предишното управление?

Прокопиев: Безспорно най-много отложени проблеми за решаване има в енергетиката. Бих откроил двата най-големи - цените на тока и преструктурирането на въгледобива.

Заради възстановяването на световната икономика и скока в цените на квотите за въглеродните емисии, електроенергията поскъпна с над 40%. В България пазарът за домакинствата и за част от малките фирми все още не е либерализиран и цената на тока за тях се определя от регулатора, независимо че трябваше да се освободи още преди 7-8 години. Това е около половината от общата консумация на енергия в страната.

Скокът на цените на пазарите поставя регулатора КЕВР в много тежко положение за следващия регулаторен период от 1 юли. Или трябва да задържи цените, което ще означава огромни дефицити в държавната енергетика - или ще ги увеличи, което ще означава ценови шок непосредствено преди изборите. Ситуацията е класически пример колко скъпо излизат отложените с години реформи.

Друг такъв пример за забавена реформа и напълно неадекватна политика са въглищните централи в "Марица изток". За да произведат един мегаватчас енергия, трите въглищни централи в "Марица изток" отделят между 1 и 1,2 тона въглероден двуокис. Цената на квотите за въглеродни емисии скочи от 25 евро за тон в началото на годината на 56 евро.

Пазарната цена на енергията на борсите в момента е около 70 евро за мегаватчас. Ако от тях средно 62 евро са за квоти, остават 8 евро на мегаватчас за покриване на всички останали разходи. Всеки сам може да си направи изчисленията. Очевидно в системата се генерират огромни загуби, защото разходите за квоти се компенсират за производителите.

Според това колко ще бъдат натоварени, трите централи ще генерират между 1 и 1,5 милиарда лева дефицит тази година. Такава е цената, която българските данъкоплатци плащат за това, че през последните десет години не бяха предприети съответните адекватни мерки за поетапното извеждане от експлоатация на въглищните централи, за тяхното преоборудване за друго гориво, за компенсиране на инвеститорите, засегнатите миньори и други заети в сектора и т.н.

Очаква се квотите да достигнат 75 евро за тон в края на тази година. Очевидно наближава моментът, в който затварянето на централите ще трябва да стане принудително, по чисто финансови причини, защото ще е много по-евтино въглищните централи да не работят, дори и да плащат заплати и всички други разходи.

Ето още един пример, че продължаващото години бездействие накрая излиза много скъпо. За радост европейският План за възстановяване дава шанс част от тези грешки да бъдат поправени относително бързо.

ДВ: Освен с ревизии на управлението, служебният кабинет не трябва ли да се занимава и с Националния план за възстановяване? Къде откривате дефицити в предложения от правителството на Борисов вариант и какви трябва да са, според Вас, приоритетите на плана?

Прокопиев: Аз съм чел различните варианти на Плана за възстановяване и устойчивост и смятам, че той е просто един “План за усвояване”, с напълно сбъркана философия.

Планът за възстановяване е уникален инструмент, посредством който със субсидии от ЕС шоково да бъдат подкрепени три процеса - подпомагане на засегнатите от пандемията, ускоряване на дигитализацията на фирмите и държавата и намаляване на вредните емисии в енергетиката и икономиката като цяло. Това са приоритетите на ЕС, на Зелената сделка. Това са приоритетите и на Плана за възстановяване на ЕС.

Ако България иска тези 12 милиарда лева да доведат до ускоряване на икономическия растеж и до по-добър живот за българите, трябва да разбере, че не „усвояването” е правилният начин. Парите трябва да достигнат до възможно най-много домакинства и фирми, за да променят живота в посоката, в която върви светът. Най-важното е да се разбере, че освен помощите, свързани с Ковид-19, средствата към икономиката не трябва да са 100% грантове, защото това е покана за неефективност и корупция. Трябва да бъдат 10%, 20% или 30% финансова подкрепа или гаранция - колкото е нужно според случая, за да се стимулира определено икономическо поведение. Мога да дам много примери.

Комплексът "Марица изток" може да тласне напред цялата българска икономика със създаване на огромна индустриална зона, базирана на технологии за производство на чиста енергия, системи за съхранение на енергия, производство и съхранение на “зелен водород”, развитие на инфраструктурата и множество сателитни производства, привлечени от евтините източници на енергия.

В контекста на Зелената сделка и Плана за възстановяване, модернизирането на "Марица изток" не е заплаха, а огромна възможност за цялата българска икономика. Трябва да се инвестира в инфраструктура, да се направят правила и да се привлекат инвеститори. Но държавата не бива да инвестира, защото тя е лош инвеститор и не си знае никога сметката. Държавата трябва да направи "Марица изток" атрактивна зона за частни инвестиции.

Друг пример. България е единствената държава в ЕС, която не стимулира намаляване на емисиите в транспорта чрез електромобилността - подкрепа на фирмите за доставка, за превози, таксиметровите служби, домакинствата, които си подменят колите с електрически и т.н.

Друга голяма тема: енергийната ефективност на сградите. Не тази имитация със санирането, която е 100% „усвояване”, а осмислена стратегия за подмяна на всички неефективни и замърсяващи отоплителни и охладителни инсталации на публичния сектор, фирмите и домакинствата.

Целта на тези програми е парите да достигнат до максимално много крайни бенефициери и да увлекат със себе си максимално голям частен капитал. Ето това са елементи от една различна философия за Плана за възстановяване, която пряко ще подобри конкурентоспособността на икономиката и качеството на живот за българите и която напълно липсва в сегашния проект. Затова смятам, че той е не просто негоден, но дори вреден.

ДВ: Не е ли по-добре да се вкара в ЕС изготвеният план, за да дойдат по-бързо средства, отколкото да се чака подготовката на по-добър план?

Прокопиев: Не е по-добре. Имаме уникален шанс да променим икономиката си за десетилетия напред. На България ѝ трябва план за развитие, а не план за „усвояване”.

Големият проблем на европейските фондове е, че те са нож с две остриета. Ако се използват, за да стимулират предприемачеството и конкурентоспособността, могат да са много полезни. Ако просто се усвояват от политически свързани структури, изкривяват напълно пазара. И то до такава степен, че е по-добре да ги няма.

ДВ: Къде виждате и виждате ли изобщо политически ресурс за управление, излъчено от 46-ото НС, което да отговори на очакванията на гражданите?

Прокопиев: В България „завладяната държава” беше стигнала буквално до ръба. Или трябваше да се направи следващата стъпка - излизане от ЕС и НАТО и въвеждане на авторитарен режим, или завръщане към нормалността и демокрацията. За радост изглежда, че обществото поема обратно към възстановяване на демокрацията. Но има дълъг път още.

Най-важният приоритет сега - и пред избиратели, и пред политици - е как да се възстанови функционирането на демокрацията в страната. Власт и опозиция да не са се сраснали, да има независими критични медии, регулаторите да пазят конкуренцията и интереса на потребителите, а не интереса на властта, собствеността отново да е защитена, договорите да се спазват и т.н.

Системата трябва отново да започне да излъчва хора с професионална подготовка и с интелектуален капацитет над средния, за да могат те да движат страната напред.

Ключът към всичко това е в следващия парламент да има парламентарно мнозинство за реформа на прокуратурата и на съдебната власт, защото докато има някой, който е над закона, чрез него може да бъде спряна и най-амбициозната реформа в другите области. При приемането ни в ЕС беше направен компромис по отношение на функционирането на съдебната система и това се обърна срещу гражданите. Това е реформата на реформите, за да имат изобщо шанс другите реформи.

ДВ: Вие персонално, а и Вашите медии изкарахте нелеки години. Имате ли нагласа да търсите реванш?

Прокопиев: Не, няма да търся реванш. Преживяното трябва да се помни, за да не се повтарят едни и същи грешки, но животът е твърде кратък, за да се пилее в реваншизъм. Най-голямото възмездие за мен би било да бъдат разградени институционалните механизми, които позволяваха репресия на невинни хора години наред, само защото са свободни, критични или имат различно мнение.

Подобно съдържание