Иво Прокопиев: ″Делото срещу мен беше наказателна операция″ | Новини и анализи от България | DW | 29.06.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Иво Прокопиев: "Делото срещу мен беше наказателна операция"

"Истинската цел на това дело срещу мен беше да се увреди бизнесът ми", казва Иво Прокопиев в интервю за Дойче Веле. Той и останалите обвиняеми по делото за ЕВН бяха оправдани вчера от Специализирания наказателен съд.

Иво Прокопиев

Иво Прокопиев

ДВ: Г-н Прокопиев, изненада ли Ви оправдателната присъда?

Иво Прокопиев: По-скоро не. Обвинението срещу мен беше толкова безпочвено, че не съм си представял да има български съд, който да осъди някого за това, че публично е изразил мнението си. От друга страна все по-често наблюдаваме прекрачване на границата на законността от страна на прокуратурата, оказване на натиск, желание на политици и прокурори да осъществяват контрол върху решенията на съда. Поради това имах своите притеснения.

За радост, този случай не е такъв. Съдът имаше смелостта и компетентността да каже очевидното на глас. Не само спрямо мен, но и за всички обвиняеми по т.нар. "Дело ЕВН".

ДВ: След тази присъда: дали можем да имаме повече доверие в независимостта на българската съдебна власт?

Прокопиев: Да. Такива моменти би следвало да дадат увереност на почтените и независими съдии да решават делата по съвест.

ДВ: За какво точно ставаше дума в този процес, лично според Вас? За една конкретна приватизационна сделка, за приватизацията като цяло или пък за Вашата роля като издател на авторитетни медии?

Прокопиев: Мога да кажа само по отношение на мен. Без никакво съмнение става дума за наказателна операция заради редакционната политика на "Капитал" и "Дневник". Досъдебните производства са обичайна форма на "по-лек" тормоз, като те се водят така, че във всеки един момент да може да се повдигне обвинение. В този случай обвинението беше повдигнато, когато “Капитал” публикува части от разследването "КТБ files". Другата важна особеност е, че това обвинение задейства цялата репресивна машина на КПКОНПИ с всичките им абсурдни твърдения и запори на имущество.

Смятам, че истинската цел беше по-скоро да се задейства гражданското производство по конфискацията, съзнателно да се увреди бизнесът ми, защото наказателно обвинение е очевидна глупост.

ДВ: Един въпрос, който цялата българска критична общественост си задава и който няма как да не Ви зададем и ние: Чиста ли беше тази сделка? Имаше ли търговия с влияние?

Прокопиев: В тази сделка има единствено търговия с акции. Ако сте проследили делото, стана ясно, че аз нямам никакво отношение към самата сделка. На обсъжданията на Националния съвет за тристранно сътрудничество аз говоря за много по-мащабна програма за приватизация на миноритарни държавни участия, изобщо не споменавам ЕРП-тата. През 2010 страната беше в тежка криза. Идеята беше, че трябва да се съживи капиталовият пазар, за да може бизнесът да се финансира с дългови инструменти, защото беше ясно, че банките ще имат проблеми следващите няколко години. Много малко от тези идеи се реализираха. Освен това се реализираха две години по-късно. Основно става дума за миноритарните дялове в ЕРП-тата. А в конкретната сделка за акциите на ЕВН в края на 2011 аз нямам никакво участие. От 2010 до 2013 година бях със семейството ми извън България и тази сделка изобщо не ме е вълнувала.

ДВ: По време на процеса имало ли е опити за политически споразумения или сделки с Вас? Ако да - от чия страна и в каква посока?

Прокопиев: Не е имало никакви контакти или намеци за сделки. Заседанията по самото дело бяха използвани от медиите, които подкрепят правителството, за уронване на доброто име на подсъдимите. 

ДВ: Очаквате ли в бъдеще други атаки срещу Вас като бизнесмен и издател?

Прокопиев: Надявам се, че това категорично и солидно аргументирано съдебно решение ще има възпиращ ефект.

ДВ: Как бихте описали състоянието на съвременна България в едно изречение?

Прокопиев: Не може в едно изречение. В политически аспект най-големият проблем, който виждам, е липсата на нормален политически живот власт-опозиция. Властта е толкова силова, че се опитва да превземе и да "притежава" опозицията. В това виждам структурен проблем. Нормалният политически цикъл на смяна на власт с опозиция и обратно не функционира. Едни и същи хора и интереси са постоянно на власт, маскирани под различни политически цветове и ценности.

В икономическата сфера основният проблем е липсата на поглед напред. България изобщо не разбра дълбочината и характера на кризата с КОВИД-19, съответно не предприе почти нищо значимо, за да омекоти ефектите от кризата. Ако не се осъществи влизането ни във валутния механизъм и в банковия съюз на ЕС, ни очакват две-три много тежки години. Дори и да влезем обаче, без структурни реформи и ясна секторна политика в рамките на ЕС пак няма да ускорим икономическия си растеж.

Другият голям проблем, който виждам, е пълната несъвместимост между руските интереси в България и т.нар. "зелена сделка" на ЕС. "Зелената сделка" не е просто план за нисковъглеродна енергетика, а е новата дългосрочна икономическа стратегия на Европа. Много държави се опитват да прекарат възстановяването на икономиките си от пандемията през инструментите на “зелената сделка”.

По неразбираеми за мен причини българското правителство упорито отказва да се възползва от пакета "Чиста енергия за всички европейци", от "зелената сделка" и от финансовите възможности по тях, а се фокусира върху руските енергийни проекти - разширението на “Южен поток” и АЕЦ “Белене”. При това и двата проекта са твърде скъпи и икономически неизгодни.

Най-тъжното е, че България инвестира в технологии и бизнес модели от миналото, докато приоритетите на Европа в енергетиката са съвсем различни - възобновяема енергия, водород, гъвкави мрежи, инсталации за собствено ползване и дигитално управление.

Интервюто бе взето в писмена форма.

Реклама