Иван Кръстев: Разлом между Изтока и Запада след Меркел? | Новини и анализи от Европа | DW | 30.09.2021

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Иван Кръстев: Разлом между Изтока и Запада след Меркел?

В отсъствието на Меркел политическите напрежения в Европа внезапно ще избухнат на повърхността. Един от рисковете е да ескалира културната война между Брюксел и антилибералните правителства на Изток, пише Иван Кръстев.

По средата на шосето няма нищо друго, освен жълтата хоризонтална маркировка и някой и друг прегазен броненосец - този популярен цитат днес звучи като аксиома за новата американска политика. Изборите в неделя за щастие показаха обаче, че в Германия тази аксиома не важи. Тъкмо обратното: Германия с най-голяма вероятност ще намери следващото си правителствено мнозинство именно „в средата на шосето“.

Всеки път, когато се явяваха пред урните през последните две десетилетия, германците не избираха между две противоположности, а гласуваха помежду им. Разликата е от съществено значение. Ние „избираме“, когато трябва да предпочетем едната от две видимо различаващи се алтернативи: Доналд Тръмп или Джо Байдън, Ярослав Качински или Доналд Туск. В другия случай ние гласуваме помежду им, както постъпиха германските избиратели на последния вот. Да, между големите политически сили имаше разлики, но и четирите партии, които имат шанса да влязат в следващото германско правителство, се движат вътре в рамката на либералния консенсус. „Алтернатива за Германия“, която получи малко повече от 10%, така и си остана под карантина в едно отдалечено кьоше на германското политическо пространство.

Редакцията препоръчва

И докато Германия плавно се придвижва към ерата „след Меркел“, по всичко личи, че ЕС тепърва трябва да се научи как да оцелява в един свят без Меркел. При това положение можем дори да си представим, че правителствената смяна в Берлин ще промени политиката на ЕС повече, отколкото политиката на самата Германия. Защото „след Меркел“ и „без Меркел“ не са едно и също.

Меркел имаше магическото умение да прехвърля мостове над политически пропасти

Последното допитване на Европейския съвет за външна политика в навечерието на германските избори показа, че в хипотетичната ситуация на избор между Меркел и френския президент Макрон за „президент на ЕС“, едно отчетливо мнозинство от европейците би дало гласа си за германската канцлерка. Меркел с лекота печели във всички 12 държави, където се проведе допитването, включително и във Франция, а за голяма изненада тя получава подкрепа и от двата противоположни полюса в силно поляризираните европейски общества. Оказва се, че за своите фенове тя е „най-голямата надежда“, а за повечето си противници – просто „по-малкото зло“.

Досегашната германска канцлерка умееше да хвърля мостове над политическите пропасти и да убеждава всички наоколо, че винаги може да се намери компромис. Тя наистина въплъщаваше иначе несъществуващия политически център в Европа. И когато Меркел си тръгне, острите политически напрежения, които бушуват все още само в подмолите на по-нататъшната европейска интеграция, внезапно ще избухнат на повърхността. А следващият германски канцлер, независимо дали ще е мъж или жена, независимо как ще се казва, едва ли ще притежава магическото умение на Меркел да посредничи за постигането на наглед невъзможни политически компромиси. Един от рисковете е опасността да ескалира културната война между Брюксел и антилибералните правителства във Варшава и Будапеща.

В Германия Зелените и либералите имат сериозни различия помежду си относно данъчната политика, но и двете партии смятат защитата на човешките права като ключов елемент от своята политическа идентичност. Като имаме предвид и факта, че тъкмо тези две партии привличат относително най-много млади избиратели, особено важно е, че те много държат на правата на сексуалните малцинства и на независимото правосъдие. С други думи, можем да очакваме, че Берлин дори ще усили критиките си срещу посегателствата над правовата държава в Полша и в Унгария. Брюксел вече ясно даде да се разбере, че „градовете, свободни от ЛГБТ“ в Полша ще бъдат лишени от европейски пари. Ще има обаче и обратна реакция: в Полша и в Унгария ще се усили реториката срещу Брюксел и срещу Германия. Привържениците на г-н Орбан и на г-н Качински може да не вярват, че „Дяволът носи Прада“, но са твърдо убедени, че той гласува за Зелените и за либералите в Германия.

Либерална демокрация срещу авторитарен популизъм

Пред лицето на такова предизвикателство, каквото е отношението към Централна и Източна Европа, според мен новото германско правителство трябва да не забравя три обстоятелства.

Иван Кръстев

Иван Кръстев

Първо, когато става дума за либералните ценности, тази част от континента изобщо не е хомогенна. В столици като Будапеща и Варшава политическите предпочитания на гражданите, пък и изборните резултати, са по-близки до тези в Берлин и Хамбург, отколкото в обезлюдените, селски региони на техните собствени страни. Второ, ако ХДС/ХСС не влязат в следващото германско правителство, в цяла Западна Европа (ако не броим Ирландия, Австрия и Гърция) няма да остане нито един дясноцентристки правителствен ръководител. Така разломът между Изток и Запад ще започне да се привижда като разлом между дясно и ляво, докато в действителност става дума за сблъсък между либералната демокрация и авторитарния популизъм.

И трето: господата Орбан и Качински от сърце обичат културните войни, особено когато те отклоняват вниманието на електората от корумпирания им управленски стил. Но либералната опозиция на Изток е убедена, че може да постигне истинска политическа промяна единствено, ако се фокусира върху корупцията. Пита се тогава: Каква е най-добрата възможна политика на Берлин пред лицето на антилибералния обрат в Средна Европа? Очевидно онази, която най-ефикасно ще помогне на либералните среди в тези държави да печелят избори.

*Политологът Иван Кръстев е председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). 

Подобно съдържание