Знаят ли турците кои са техните баби? | Новини и анализи от Европа | DW | 24.04.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Знаят ли турците кои са техните баби?

Неоосманизмът всява объркване. Той поставя под въпрос официалната историческа митология на Турция, пише Ролф Хосфелд от Дойчландрадио по повод годишнината от едно зловещо престъпление.

Днес е 24 април. На тази дата арменците по света напомнят за началото на трагедията, която те наричат агхет. Агхет е арменска дума, която се превежда като "невъобразимо престъпление" или "голяма катастрофа".  В периода 1915-1916 година в Османската империя бяха убити най-малко един милион арменци. Невъобразимо престъпление, в което бе обезкървен един народ, заселил се преди стотици години в Мала Азия. 

През XV-ти и XVI-ти век, в разцвета на Османската династия, все още не бе забравено кога арменците са се заселили в региона. Османски историк, живял по времето на Мехмед Завоевателя, пише навремето: "Местните християни са наши съседи. Ние дойдохме тук като безотечественици и те ни приеха добре." Историкът е знаел, че всъщност турците са били "чужденците" в Османската империя.

Историческа еквилибристика

С течение на времето обаче погледът над миналото бе променен. По времето на основателя на турската държава Ататюрк политическото фабрикуване на митове стигна дотам, че изведнъж всички нетурци биваха третирани като същинските чужденци.

Armenien Völkermord Gedenken Mahnmal

Плакат от възпоменателна церемония в Русия: "Цялата история на арменския народ е един експеримент. Експериментът да оцелееш."

Някои неща се промениха. Днес често се говори за неоосманизъм. Във външнополитически аспект този термин описва новата претенция на Турция за ръководна роля в региона. Вътрешнополитически обаче неоосманизмът оказва парадоксални въздействия. Той ражда объркване. Той облича одеждите на постмодерния копнеж за многообразие. Преди всичко обаче неоосманизмът може да постави трайно под въпрос официалната историческа митология на Турция.

Наскоро в един вестник бе публикуван един турски комнетар, в който можеше да се прочете: "Някога всички ние бяхме деца на една и съща Османска империя - до момента, в който модерният вирус на национализма ни връхлетя и в който се отвори адът. Адът? Това бяха преди всичко годините 1915-1916".

Причинителят на тази обърканост бе най-вече излязлата преди няколко години книга със семплото заглавие "Моята баба". В нея адвокатката Фетие Четин описва историята на баба си. Малко преди смъртта си бабата разкрила, че всъщност е била арменка и се казвала Херануш Гардариан. През 1915 година тя е била спасена от едно турско семейство и е отраснала като мюсюлманка с турско име. През целия си живот обаче тя не е забравила своя произход и своето първоначално име.

Тази малката книга стана бестселър в Турция. Колко ли още такива арменски баби има? Десетки хиляди? Може би сто хиляди? Демографски погледнато днес това означава, че много турци, които никога не са си задавали този въпрос, имат вероятно арменски корени.

Книгата на Фетие Четин бе много обсъждана. По темата излязоха и други книги, които провокираха дебати в медиите. "Нямам лична информация за историята на милионите арменци, които са живели тук. Знам обаче, че родителите на моята баба са били арменци. Искам да узная коя сила е отделила моята баба от дома, когато тя е била още малко дете, и кой е отговорен за душевните й мъки, които тя винаги трябваше да прикрива от нас", писа един читател във вестник "Хюриет," малко след излизането на книгата на Фетие Четин.

Völkermord an den Armeniern Türkei p178 Archivbild

Надали всички турци знаят истината за своите баба и дядо...

Какво всъщност означава да си турчин?

Това са на пръв поглед неполитически въпроси с голям политически заряд. Кой съм аз в действителност? Какво всъщност означава да си турчин? От тази обърканост може да стигнем до извода, че въпреки предписаното от държавата отричане човек не може да избяга от престъпленията на миналото. Дори и само поради това, че мнозина от турците днес не знаят дали техните прародители не са били някои от жертвите.

Датата 24 април е повод отново да се напомни, че на митовете краката са къси и че една от основните ценности на Европа е обективният поглед към собствената история.

Дойчландрадио, Р. Хосфелд, Б. Емануилов, Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва

Реклама