Земя на безценица | Новини и анализи по международни теми | DW | 13.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Земя на безценица

Всяка година милиони хектари земя в Африка, Азия и Латинска Америка стават собственост на инвеститори от чужбина. И това масово изкупуване на нивите има фатални последици за местните жители и дребните селски стопани.

През последните години в развиващите се и в бързоразвиващите се страни на чуждестранни инвеститори са били продадени и отдадени под аренда общо 32,9 милиона хектара земя - или площ, почти равна на територията на Германия. Освен това, както твърдят различни международни неправителствени организации, в момента вървят преговори за още 54 милиона хектара.

Масовото изкупуване на земя е известно като "landgrabbing". То обаче придобива актуалните си огромни размери едва преди около пет години - след тройното покачване на цените на хранителните продукти.

Голямата разпродажба

В нивите на развиващите се и бързоразвиващите се страни инвестират най-вече държави като Саудитска Арабия и Индия, които имат проблеми с изхранването на населението си и използват земята в чужбина, за да се справят с тази задача. Сред купувачите са и големи концерни, които взимат под аренда или купуват огромни земеделски площи, за да произвеждат соя, ориз или рапица. И не на последно място - финансовите инвеститори, за които евтините ниви представляват чудесна възможност да спечелят при покачване на цената на земята.

Масовото изкупуване на земя се практикува по всички краища на света, но най-вече в Латинска Америка, в Азия и в африканските държави, разположени южно от Сахара. Етиопското правителство, например, е отдало под аренда общо 4 милиона хектара земя. Сделките се сключват за период до 99 години, а таксите са изключително ниски - един хектар струва по-малко от едно евро.

Bildergalerie Indien Nahrung

Най-потърпевши от масовото изкупуване на земи са дребните селски стопани

За целта и средствата

Практикуването на "landgrabbing“ нерядко е на ръба на закона. Особено ако - както е в много от африканските страни - цялата земя е собственост на държавата. И давайки я под аренда или за продан, правителствата имат възможност да попълнят държавната хазна. Отдаваните площи по правило се намират в плодородни местности, които управляващите категоризират като "неизползвани ниви", макар там дребните селски стопани от години да отглеждат зеленчуци или животни. Респективно - сделките със земите имат пагубни последици за хората от засегнатите региони. Много от дребните селски стопани вече са загубили изцяло източниците си на приходи.

Въпреки това Световната банка и Организацията за прехрана и земеделие ФАО постоянно изтъкват шансовете за развиващите се и бързоразвиващите се страни, произтичащи от инвестициите в земите им. Инвеститорите внасят своите технологии, знания и умения, от които местните хора биха могли да се възползват, казват експертите на двете институции. Освен това чужденците допринасят за подобряването на инфраструктурата в съответните региони. Само че много от държавите, които продават земите си, се интересуват не толкова от техническия напредък, колкото от запълването на хазната.

Точно затова през май 2012 година ООН изготви правила за масовото отдаване на земята под аренда и продажбата ѝ, които защитават интересите на дребните селски стопани. Но те не са задължителни, а само препоръчителни и към тях се придържат малцина.

Редакцията препоръчва

Реклама