Здравеопазване или здравепогубване? | Новини и анализи от България | DW | 17.12.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Здравеопазване или здравепогубване?

След седемчасово обикаляне по софийските болници, тежко болен 42-годишен мъж почина в линейката. Този покъртителен случай за сетен път демонстрира драмата на здравеопазването в най-бедната членка на ЕС – България.

default

Българското здравеопазване - едно от най-нехуманните в ЕС

Случаят със сърдечно болния софиянец не е изолиран. Той е по-скоро практика, отколкото изключение в страна, където човешкият живот почти няма цена, а грижата за този живот е недопустимо лоша, неквалифицирана и непосилно скъпа. През пролетта университетски доцент с тежък мозъчен инсулт, след няколкочасово чакане в безпомощно състояние

Der Verkehr in Sofia

Бърза помощ се оправдава обикновено със задръстванията в града

на линейка в прословутия Студентски град, беше разкарван безуспешно из болниците, които би следвало да оказват бърза медицинска помощ, и които отказваха да я дадат единствено поради тежкото състояние на пациента. Няколко дни по-късно, захвърлен в периферно болнично заведение, което въобще не беше в състояние да му помогне, ученият напусна този свят. Още по-драматично колегите на убития с ритници в главата през миналата седмица студент в същия този Студентски град е трябвало да

чакат повече от час благоволението на Бърза помощ

да дойде и да се опита да окаже някаква помощ на пострадалия. Дошли са да констатират единствено смъртта.

Претоварената и примитивно съоръжена служба на столичната Бърза помощ обикновено се оправдава за своите хронични неблагополучия с тежкия трафик и непробиваеми задръствания по практически всички артерии на столицата, с липсата на основни апаратури за поддържане на човешкия живот, с прекомерната натовареност на работещите в нея лекари, с неработещите асансьори/ поради неплатени сметки/ на високите сгради, което пречело на медицинския екип да оказва помощ в домовете на закъсали възрастни хора, с ниското възнаграждение на медицинския персонал и с какво ли още не! От друга страна няколко по-големи болници отказват да приемат тежки случаи, тъй като почти сигурният при тях „летален изход” освен че ги товарел финансово, снижавал тяхното реноме и оттам – субсидиите за лечебното заведение. Всъщност може би тъкмо в

Deutsche Ärzte: Es war Narkosegas Halothan

Разправиите в Лекарския съюз за предпочитане пред грижите за българското население?

кръчмарската думичка „заведение”

се крие част от обяснението за дереджето на българското здравеопазване. Вместо да се съсредоточат върху здравните услуги за намаляващото и ставащо все по-болно българско население, докторите се занимават с разправии в рамките на своя Лекарски съюз, в който се води истинска битка за власт и надмощие на една група над друга. Вместо да се опита да подобри обслужването на болните като задържи в страната масово напускащите националната здравна система специалисти, млади лекари, медицински сестри и друг персонал, държавата се занимава с някакви непрекъснати реформи, концепции и реорганизации, които в изготвения по поръчка на самия премиер Станишев доклад на Световната банка през лятот бяха характеризирани с определенията: „абсурд“, „хаос“, „неизпълнимо“, „конфликт“ и пр. Неслучайно през ноември в публикувания от Брюксел годишен Индекс на здравния потребител на ЕС, българското здравеопазване отново беше определено като едно от най-нехуманните сред 27-те.

Така България не само демонстрира най-мрачната демографска картина с най-висока смъртност и най-силен отрицателен прираст на населението през отминаващата година, според Евростат, но нейните управляващи непрестанно продължават да повтарят и причините за това. По най-бруталния и нечовешки начин.

Редакцията препоръчва