Звездният миг на свободния български дух | Новини и анализи от България | DW | 06.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Звездният миг на свободния български дух

130 години след Съединението ни се иска да бяхме научили по-добре уроците на този „звезден миг” от националната ни история, пише Мирела Иванова и ни припомня хронологията на едно осъществено народно въжделение.

Обединението на Княжество България с Източна Румелия е изобразено по най-наивния, умилителен и красив начин в литографията на Николай Павлович „Съединена България”: картина, представляваща чистия апотеоз на една дълга и трудна, въвлякла всички българи борба за осъществяването на големия национален идеал. Още през август 1878 година в Пловдив, Търново и други градове възникват комитетите „Единство”, които си поставят за цел да съберат в историческата й цялост разкъсаната от Берлинския конгрес територия на България.

През 1880 година в Сливен Константин Величков, Иван Евс. Гешов и Георги Странски основават Централен народен комитет, за да подготвят бъдещото обединение, а през 1884 година се разгаря истинско народно движение покрай борбата за власт между Либералната и Народната партия в Източна Румелия. Народната партия дори изпраща двама свои представители, за да защитят съдбовната обединителна кауза пред Европа, но след спечелването на властта и назначението на Гаврил Кръстевич за главен управител на областта, „народняците” сякаш се оттеглят от преследването на всенародната цел.

Bulgarien Denkmal der Wiedervereinigung Bulgariens 1885 in Plovdiv

Паметникът на Съединението в Пловдив

Но общобългарските тежнения продължават да тлеят и в Княжество България, и в Източна Румелия и през февруари 1885 година по инициатива на Захарий Стоянов се създава Българският таен централен революционен комитет с едничката мисия за „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие”.

Комитетската мрежа, изградена от участници в национално-освободителното движение и опълченци, се разраства и на 25 юли 1885 година се стига до конкретното решение първоначално в средата на септември да се осъществи „съединението на Южна със Северна България под скиптъра на Княз Александър”, като са осъществени и насъщно-важните връзки с командири от румелийската армия.

Едно осъществено народно въжделение

В края на август и началото на септември започват да избухват масови вълнения в Пазарджик, Панагюрище, Голямо Конаре и дори в селища, в които няма местни комитети на БТЦРК. На 6 септември рано сутринта войските, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака, арестуват Гаврил Кръстевич и свалят румелийското правителство. Провъзгласява се Съединението на Южна и Северна България, посрещнато с изумително въодушевление от българския народ и подкрепено масово и навсякъде със събрания и манифестации.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

От 1885 година насетне 6 септември, обявен за български национален празник с решение на Народното събрание чак на 18 февруари 1998 година, се превръща в най-същностното проявление на осъществения свободен български дух. Чутовната решимост, с която прогласяваме и отстояваме в Сръбско-българската война и на Цариградската посланическа конференция независимата си, величествена воля за съединена България остава сякаш неповторена в националната ни история.

Вазов го е казал най-добре

“Революцията за съединението се извърши леко, бързо и безкръвно. Едвам екна из Пловдив и народът я прегърна. Народът, взет в голямата си стихийна смисъл, като същество живо, мислеще и чувствующе, винаги верующ в доброто, честен, простодушен като дете, едничък способен на безкористни пориви, отзивчив и впечатлителен, видя само едно нещо: знамето, което му дигнаха високо пред очите. Той не пита: коя партия, кой лагер? Съединението беше негова заветна мечта, негов естествен ламтеж. Велик и едър във всичките съдбоносни исторически моменти, народът нема време да се губи в ситнежи, да изследва тайните подбуждения, да спуща стълба в съвестите, да брои кому носи облаги и кому пакости едно движение, което отговаряше на най-благородните въжделения на сърцето му.“

Редакцията препоръчва