За чудатата война срещу автомобила | Новини и анализи от Европа | DW | 26.10.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

За чудатата война срещу автомобила

Забрани за движение, все по-строги норми за отработените газове и истеричен дебат за фините частици. Всичко това е в състояние да съсипе една ключова германска индустрия. Искаме ли това наистина? Коментира Хенрик Бьоме.

Дали скоро пожарната команда няма да пристига с трамвая? Защото няма да има право да се движи със своите дизелови пожарни коли из градските квартали? Или пък искаме отношения като тези в бившата ГДР? Навремето бюрократите от Политбюрото решаваха как трябва да се придвижва народът. Социалистическият гражданин нямаше нужда от индивидуална мобилност. Автобусите и трамваите бяха предостатъчни. По този начин ГДР удари спирачката на традиционните автомобилостроители в Цвикау и Айзенах. Същото може днес да се повтори в републиката на забраните - Германия. Противниците на индивидуалния транспорт се мобилизират. Техният враг е автомобилът. Те подеха дебат за фините частици, който спокойно може да бъде окачествен като истерия. 100 000 починали от дизела! Замърсени централни градски части! Автомобилът- масов убиец! Все повече съдилища въвеждат забрани за движение на дизелови автомобили, Брюксел пък въвежда все по-строги горни гранични стойности. За автомобилите във всеки случай! Но това е само началото. Дебатът скъса напълно с реалността. Вече никой не пита, дали измервателните станции измерват на подходящата височина и място. Те са разположени във всеки град различно. Понякога в зелените ивици, понякога по фасадите на сградите. Понякога са изложени на слънчева светлина, друг път не. Това заблуждава дори канцлерката, която веднъж беше климатична канцлерка, веднъж автомобилна канцлерка, а сега използва трикове като автомобилните производители. Тя обяви, че ще промени законите така, че да не се стига до забрани за движение в градовете. Ден по-късно заяви, че не можем да си играем с горните допустими стойности, защото това било европейско право.

Това - меко казано - "недоразумение" показва много добре, че всъщност никой не знае накъде сме се запътили. Може би няколко факти ще ни помогнат да се ориентираме.

Историята с праха

Историята с праха е особено поучителна. Всеки ден на земята падат между 5 и 300 тона фин прах, който се завихря от вятъра и слънцето. И това прави измерванията на фините прахови частици ужасно сложно. Сега обаче в играта влизат автомобилите. Много малка част от фините прахови частици идват от ауспуха на автомобила. До 85 процента от тях възникват от търкането на гумите и триенето на спирачките. Това между другото прави и велосипедите производители на фини прахови частици! А автомобилите изхвърлят все по-малко вредни газове в атмосферата. Никога въздухът в нашите градове не е бил така чист, както сега. Оправдава ли това кръстоносния поход срещу автомобила или по-точно казано срещу индивидуалната мобилност? За едно нещо обаче трябва да сме наясно.

Boehme Henrik Kommentarbild App

Хенрик Бьоме

Забраната за движение на дизелите е само началото. След като дизелът бъде победен, ще дойде редът и на бензиновите двигатели. След това идват пушачите, а след тях притежателите на камини с дърва. Една подобна камина произвежда огромни количества фин прах, особено когато човек гори неподходящите дърва. И какво правим, когато Средиземно море довее поредния сахарски пясък? Ще постави ли тогава германското сдружение Umwelthilfe забранителни знаци по границата? Забранено за сахарски прах!

"Чистото" решение

Всъщност решението на проблема е намерено отдавна. Електромобилът - чист, безшумен и щадящ околната среда. Само дето е подходящ единствено за добре печелещите, но това няма значение. Жалко само, че електрическите вундеравтомобили имат доста скромна екологична равносметка. Нека да вземем най-новия електромобил на концерна Даймлер- т.нар. EQC.Първият напълно електризиран автомобил на Мерцедес ще се продава от следващата година за "скромните" 70 000 евро. Акумулаторът му тежи 650 килиграма. Тъпо само, че за производството на един такъв акумулатор-гигант се натрупват 12 до 16 тона въглероден двуокис. Плюс седемте тона, които така и така се натрупват при произвадството на всеки отделен автомобил. Всеки шофьор на автомобил с вътрешно горене би се изсмял. С такова количество въглероден двуокис той може да измине 200 000 километра.

Нека сме наясно. Автомобилните концерни сами се докараха до положението, в което се намират със своите трикове и манипулации. Така се превърнаха от любимци в лошите деца за политиците. Когато обаче изобщо не става реч за автомобила, а за това какво още може да бъде забранено, това засяга същината. Защото става дума за свободата на отделния индивид. За едно от основните права на нашия демократичен ред. И това трябва да е ясно на всеки, който одобрява забраните за движение.

Редакцията препоръчва

Реклама