За тях просто няма път назад | Новини и анализи по международни теми | DW | 03.03.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

За тях просто няма път назад

Онези, които бягат от страната си, поне имат някакви пари. Онези обаче, които остават, защото нямат никакви средства, са в несравнимо по-тежко положение. Екип на ДВ анализира мигрантската криза в Африка.

Африканците продължават да бягат. Пешком, с лодки, с автомобили. Вътре в родните си страни и зад граница. И през 2018 година африканският континент регистрира голяма миграция, а Африканският съюз не успява да я постави под контрол. Неотдавна Африканският съюз отново се събра, за да обсъди темата под мотото: "Мигранти, завръщане и вътрешни бежанци. Търсене на дълготрайни решения за принудителните прокуждания в Африка". Тази тема отдавна трябваше да бъде в дневния ред на Африканския съюз, казва зам.-директорът на Центъра за стратегически и международни изследвания Ерол Яйбоук. "Това, че Африканският съюз подхваща тази тема, ме настройва оптимистично. Ние, американците и европейците смятаме, че Африка ни изпраща флотилии с мигранти, но това не е така. Повечето хора остават в региона. И сега всичко зависи от Африканския съюз, защото африканските проблеми трябва да бъдат разрешени под африканско ръководство. Това е изключително важно", изтъква той.

Afrika Flucht Daryeel Kamp in Mogadishu (picture-alliance/AP Photo/Abdi Warsameh)

Деца в бежански лагер в Могадишу, Сомалия

Върховният комисариат за бежанците към ООН изчислява, че в Африка има общо 30 милиона хора, нуждаещи се от помощ. Тази цифра включва почти 7,5 милиона бежанци, 600 000 търсещи убежище, един милион хора без гражданство и половин милион завърнали се бежанци. Най-голямата група обаче съставляват вътрешните бежанци. Над 18 милиона африканци са прокудени в собствената си страна. Това са хора, които по различни причини не са в състояние или не желаят да напуснат родината си.

Фалшивата надежда за бързо завръщане

Най-критична е ситуацията в ДР Конго. През 2017 година от страната са били прокудени 4, 4 милиона души. Вместо да потърсят убежище в чужбина, тези хора са се отправили към близките региони. През 2018 година още 815 000 граждани на Конго са напуснали родината си. 30 на сто от тях са отишли в Уганда, 10 на сто - в Руанда и 9 процента - в Танзания. "Това се дължи на факта, че в Източно Конго има бунтове, на юг царят размирици, а на северозапад върлува ебола. Тоест в Конго няма нито едно сигурно място", казва Ерол Яйбоук. Тази тенденция обаче не засяга само Конго.

 В Сомалия и в Нигерия броят на вътрешните бежанци надвишава значително броя на хората, които са напуснали родината си. "Броят на вътрешните Бежанци е най-голям сред всички прокудени от родината си", допълва той. За това според него, има две причини. "Първата е, че повечето от тях таят надеждата някой ден да се завърнат в родината си, която за голяма част от тях няма да се сбъдне никога. Вторият феномен е това, че тези хора нямат средства, за да напуснат страната. Това ги превръща в най-ранимите хора, защото трябва да живеят дълго като вътрешни бежанци. Тези хора са в голяма опосност", казва Ерол Яйбоук.

Infografik Number of refugees and asylum seekers living in destination country DE

Графиката показва броя на бежанците и търсещите убежище от африканските страни

Много африканци са изправени пред неясно бъдеще като вътрешни бежанци. Африканският съюз се опитва да им помогне, но досега безуспешно, казва Катлийн Нюланд, която е член на административния съвет на САЩ към Върховния комисарият за бежанците. "Трябва да признаем, че Африканският съюз се опитва да им помогне. Но неговата власт е ограничена. Той няма нито ресурсите, нито необходимото влияние, за може да каже на отделните страни какво трябва да правят, за да променят ситуацията", посочва тя. Най-големият проблем на вътрешните бежанци се състои в това, че те почти не са защитени от международното право. Един бежанец може да подаде молба за предоставяне на убежище, а един вътрешен бежанец няма такова право.

Уганда е най-гостоприемна към бежанците

Повечето африканци, за които бягството в чужбина е решение, се отправят към съседните държави. Най-много хора са избягали от Южен Судан. Гражданската война и гладът са прогонили почти 2,3 милиона души, които са намерили убежище преди всичко в Уганда, Етиопия и Судан.  Тези три държави са най-предпочитаните целеви страни за бежанците. През 2017 година Уганда е приела 1, 4 милиона бежанци. Само три години по-рано броят на бежанците в Уганда беше по-малко от половин милион. Бежанците стигат лесно до Уганда, обяснява Катлийн Нюланд. "Уганда е много гостоприемна към бежанците. Държавата им дава земя и ги подпомага да отпочнат собствен бизнес. В Уганда се родиха нови поколения, вследствие на което броят на бежанците нарастна", изтъкватя Катлийн Нюланд. Тя обаче смята, че за Уганда ще става все по-трудно да продължава курса на отворена миграционна политика. Според нея, Африканският съюз ще трябва да извърви дълъг път, докато се справи с всичките тези проблеми. "Трябва да бъде създадена легална рамка за защита на прокудените хора в Африка. "Мисля, че Африканският съюз ще работи за помирението между държави като Етиопия и Еритрея. Те имат добри изходни позиции и намерения, но въпреки това ситуацията с африканските бежанци си остава едно голямо предизвикателство, което има нужда най-вече от... време", заключава Нюланд.

Редакцията препоръчва

Реклама