За ″революцията″ и перманентния грабеж | Новини и анализи от България | DW | 18.03.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

За "революцията" и перманентния грабеж

Тази седмица българският премиер представи ново предложение към Брюксел за „Задълбочаване и надграждане на сътрудничеството в ключови области на извършваните в страната реформи”. Темата коментира Георги Папакочев.

Ще откликне ли Брюксел на новия зов за помощ?

Ще откликне ли Брюксел на новия зов за помощ?

Поредният епизод от безрадостната европейска сага на София през последните 3 години, в който недоумяващият Брюксел беше призован да изпрати нови попълнения експерти и съветници, които да поемат на свой гръб критичните стрели на ЕК към сегашните управляващи, издава една особено ярка национална черта – традиционната неспособност страната сама да се справя с проблемите си от всякакъв вид.

България винаги е разчитала на помощ отвън

Korruption - Symbolbild

Корумпираните политици не желаят никакви "революции"

Следосвобожденска България в края на 19 век дължи своето държавно устройство на къде безкористната, къде не съвсем, помощ на руснаци, германци, чехи и всякакви други европейци, положили основите на местното правораздаване, администрация, наука и изкуство. До края на Втората световна война влиянието на тогавашните съюзници на България от хитлеристката коалиция в управлението на държавата е било повсеместно, а с настъпването на половинвековния комунистически режим, откровените „братушки” от Москва контролираха чрез своите хора цялата политическа власт и икономическите структури на държавата. През двете десетилетия на демократичния преход българските правителства се чудеха как да запълнят вакуума от напусналите страната най-подготвени специалисти с евтини, но „качествени” хора от чужбина и сега, когато зад витиевата фраза „недостатъчен експертен и административен капацитет” за сетен път прозира тежката нищета от добре образовани и квалифицирани българи, воплите за помощ отвън закънтяха отново.

В навечерието на европейските и парламентарни избори, в условията на тежка световна икономическа и финансова криза, кабинетът в София предлага на Брюксел план за „задълбочаване и надграждане на сътрудничеството в ключови области на извършваните в страната реформи”. Въпреки изразеното недвусмислено становище от говорителя на ЕК, че „паралелни процеси и структури” са недопустими при наличието на съществуващите партньорски механизми, управляващите продължават да мечтаят за някой отвън, с когото да си измиват пред Брюксел зацапаните от корупция и престъпност ръце. И всички тези копнежи са опаковани в една вече позабравена терминология от тоталитарното минало.

Ausstellungstipps, Tina Modotti, Mexico as muse, 08.09.2006

България - неспособна сама да се справи с проблемите?

Революционни реформи?

Пред европейските посланици в София българският министър-председател е сравнил мащаба на реформите в последните години, сиреч през неговото управление, с „революция” , а доколкото въпросните реформите били процес на „постоянно самоусъвършенстване”, на практика той идейно се е върнал към смехотворната троцкистка теория за „перманентната световна революция”, но този път в побългарен социалистически вариант от 21 век.

Всичко това е колкото смешно и нелепо, толкова жалко и тъжно. Защото местната олигархия, организираната престъпност и корумпираните политици не желаят нито чуждестранни експерти, нито образовани и квалифицирани в чужбина млади специалисти, а най-малко каквито и да е „революции”. Те желаят сегашното статукво да продължи, засега успяват да го запазят и се надяват, както досега, никой да не пречи на техния грабеж. На наистина перманентния български грабеж.


Автор: Георги Папакочев/Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама