1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За оцеляването на българското здравеопазване

Мирела Иванова
16 октомври 2013

От една класация на ООН научаваме, че през 1938 година България е била на седмо място по ниво на здравеопазването. Оттогава до днес в системата се трупат грешки върху грешки, несправедливости върху несправедливости.

https://p.dw.com/p/1A0U5
Снимка: BGNES

Анализ на Мирела Иванова:

По време на визитата си в “Пирогов” министърката на здравеопазването д-р Таня Андреева мимоходом спомена за предстоящата промяна в здравноосигурителната система и демонополизирането на НЗОК до средата на 2014 година. За втори здравноосигурителен стълб се говори отдавна, още при управлението на Тройната коалиция. Идеята засега е 2% от здравните вноски да се прехвърлят към частни фондове, които да поемат основния пакет от медицински услуги, а с останалите касата да изпълнява само контролни и доплащащи функции. Подобен модел обаче изглежда обърнат наопаки, защото практиката в повечето европейски страни е частните фондове да покриват услуги, непоети от задължителното осигуряване.

Ако се разбие монополът на НЗОК, теоретично би могла да възникне конкуренция. Но на практика съществуват много и предвидими опасности: приоритетно финансиране на “правилните”, защо не и преимуществено частни болници, неизбежни фалити на лечебни заведения в по-бедни региони, недостъпно здравеопазване за най-уязвимите групи: децата и възрастните.

Многото пропасти

В един толкова тревожен и обществено значим дебат, който би трябвало да очертае не само настоящето, но и да провиди доброто бъдеще на националното здравеопазване, несъмнено възникват множество и противоречиви гледни точки и предложения. Стига се и дотам основен фокус на споровете да бъдат икономическите показатели, а да се пропуска ядрото на проблема, а именно - сложната и хуманна сдвоеност на взаимоотношението между лекари и пациенти, което в никой случай не бива да бъде разглеждано като функция на предстоящите промени. Недопустимо е, когато се разисква здравето на нацията, да се говори само и единствено за пари.

Според класация на Обединените нации, през 1938 година България е стояла на седмо място по ниво на здравеопазването, изпреварвала е страни като Норвегия, например. Оттогава до днес в системата се трупат грешки върху грешки: забраната на частното здравеопазване през 1966 година, повторното му връщане без регламенти и правила през 1990 година, разкъсването на широката и изградена мрежа от социални и хуманни придобивки, които включваха дори училищно здравеопазване и профилактика и обхващаха масово българското население. За стоматологичната помощ не ни се отваря и дума - там контрастите са очебийни.

Ärzteproteste in Sofia Bulgarien
Здравната реформа - кога и как?Снимка: BGNES

Днес в българските болници продължават да работят специалисти от световен ранг. Преди дни бе огласено, че екип, ръководен от проф. Търнев, е дал поредния научен принос в откриването и диагностицирането на ново генетично заболяване. В общата картина на здравеопазването обаче съществуват пропастни разминавания между равнището на повечето специалисти и условията, в които са принудени да работят. Налице е видим дисбаланс и между различните лечебни заведения, университетски и общински болници например, преувеличен е рязко и броят на болниците за сметка на качеството на здравните услуги, които предлагат.

"Разбирате ли, става дума за оцеляване!"

“Шефове на болници са принудени да свият разходите и въпросът не опира до средства за високи технологии, а до обикновената издръжка за ток, вода, парно. Разбирате ли, става дума за оцеляване, а не за развитие”, категоричен е в оценката си ръководителят на ВМА ген. Тонев. Д-р Мими Виткова, бивш здравен министър също твърди, че българският здравноосигурителен модел се нуждае от промяна, и то в няколко посоки: “Първата е по отношение на неговата несолидарност - няма европейска страна, в която 50% от разходите за здравеопазване да са от джоба на пациента. У нас това е факт, така че първо трябва да се отстрани тази несправедливост”.

Несъмнено е, че реформата в здравеопазването е неотложна. Но още по-несъмнено е, че това трябва да се случи само при наличието на пълен и коректен анализ и ясна програма, с начертани конкретни стъпки. Инак можем да си говорим до безкрай - като за митичната електронна здравна карта и вечно растящия брой на неосигурени в България.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Бойко Борисов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница