За някои реформата приключи. Знаем и кои са те. | Новини и анализи от България | DW | 04.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За някои реформата приключи. Знаем и кои са те.

Политическата и съдебната власт извършиха поредица срамни посегателства срещу независимостта на съдебната власт в страната, представяйки това за успешен край на иначе незапочналата реформа, пише П. Паунова.

Смъртта на съдебната реформа бе предизвестена още в момента, в който Христо Иванов подаде оставката си след осакатените промени в конституцията. Въпреки това обаче управляващите прогласиха, че тя е успешна и завършила.

“София е отлично място за привличане на чуждестранни инвестиции. В България има политическа стабилност, страната има реформирана съдебна система, данъчните условия, които предоставя, са много добри и има отлично подготвени млади специалисти, които биха отговорили на очакванията на инвеститорите“. Това обяви от Пекин председателката на парламента Цецка Цачева, с което създаде сензация. От думите ѝ, разпространени от пресцентъра на Народното събрание се разбира, че страната ни не само е започнала, ами и е завършила успешно преосмислянето на съдебната власт, което бе диагностицирано като една от основните пречки пред демократичното функциониране на институциите у нас.

Благата вест за успешния край на реформата бе прогласена на фона три смущаващи имагинерната стабилност картини. Първият фактор, който трябва да отбележим е, че докато Цачева прогласяваше новината, европейски прокурори провеждат безпрецедентна проверка на държавното ни обвинение, която много анализатори определят като налагане на “съдебен борд“ от страна на Брюксел.

Две “реформаторски събития“

В същото време се случиха и още две събития. Народното събрание прие на първо четене Закона за съдебната власт, който безспорно бе крачка в посока укрепване независимостта на съдиите, но запази постсоциалистическия модел на прокуратурата. Нещо повече – с претенция, че извършва реформа законодателят допълнително влоши състоянието на обвинението, тъй като запази статуквото – т.е. всевластието на главния прокурор, но го маскира зад високопарни думи, които сгъстиха допълнително обществената мъгла на неразбирането към темата.

Sitzung des Bulgarischen Parlamentes

Приетият на първо четене Закон за съдебната власт циментира всевластието на главния прокурор

Непосредствено след това бившият правосъден министър от кабинета "Станишев" Миглена Тачева бе избрана за ръководител на Националния институт на правосъдието (НИП). За да разберем с какви скоростни темпове върви „съдебната реформа“, която Цачева обяви за завършена, е нужно само да си припомним коя всъщност е Миглена Тачева.

Кариерата ѝ започва като стажант-съдия във Варна през 1984 година. После е съдия-изпълнител, след което се връща в съдебната система и се издига до председател на Варненския районен съд. За кратко работи в областната администрация в града преди да бъде назначена за зам.-правосъден министър в кабинета "Сакскобургготски" в периода 2001-2005 година. Накрая тя се издига и до министър от квотата на НДСВ в кабинета на тройната коалиция. Впрочем кабинетът “Станишев“, в който Тачева министерстваше, бе доминиран от БСП, но мандатоносителят бе ДПС. В същия този кабинет сила набра и вече до болка познатата символна фигура на Делян Пеевски.

След падането от власт на тройната коалиция Миглена Тачева мина в частния бизнес. От 2010 до 2014 г. тя неизменно е изпълнителен директор на "Феста Холдинг" на банкерката Петя Славова ("Инвестбанк").

Ако погледнем професионалната биография на Тачева вероятно много лесно ще можем да си обясним защо тя беше избрана за ръководител на НИП с подкрепата на хората, които в последните две години оглавяват съпротивата срещу по-радикална съдебна реформа.

Още от същото и имитация на ремонт

Bulgarien Schild des bulgarischen Obersten Gerichtsrates

ВСС назначи М. Тачева начело на ковачницата на кадри в системата

Тук е важно да споменем, че Националният институт по правосъдието е една от най-важните институции в системата. Той организира задължителните първоначални обучения на младшите магистрати, което може да предопредели кариерата на всеки млад съдия, прокурор или следовател. Т.е. ако “държиш“ изкъсо върха на НИП, на практика държиш “производството“ на магистрати и лесно можеш да поръчаш “от същото, моля“.

Така в един и същи ден, през няколко часа политическата и съдебната власт извършиха поредица срамни посегателства срещу независимостта на съдебната власт в страната, като дори успяха да представят това за успешен край на иначе незапочналата реформа.

Парламентът изимитира усилие в посока ремонтиране на системата, като на практика направи съществуващото положение още по-лошо. Стори го с приемането на закон, който не само прикрива дефектите на правораздаването, ами ги и задълбочава, тъй като с палиативните промени дава възможност на Цецка Цачева да се похвали с успешна и завършила реформа. Паралелно с това “управляващата“ част на Висшия съдебен съвет съвсем необезпокоявана назначи “този, който трябва“ начело на ковачницата на кадри в системата. Заедно с това наивният гласоподавател трябваше да бъде убеден, че страната е стабилна, на първо място заради успешния край на реформата.

Впрочем, въпросната дума отдавна е станала мръсна в България. А реформата завърши още преди да е започнала. Тя не успя да стартира точно в деня, в който бившият правосъден министър Христо Иванов подаде оставката си заради осакатените от парламента промени в конституцията, които трябваше да положат началото на преосмислянето на системата. По-същественият проблем е, че отново последната надежда е в Брюксел и онзи дългоочакван “съдебен борд“, който ако не друго, поне може да демаскира омертата, благодарение на която коалицията главен прокурор - премиер стана най-силният управляващ тандем у нас.

Редакцията препоръчва