За какво е сблъсъкът в Крим? | Новини и анализи от Европа | DW | 01.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

За какво е сблъсъкът в Крим?

Полуостров Крим рискува да се превърне в ново поле за военни действия на територията на бившия Съветски съюз. Защо се стигна дотук и как може да свърши всичко? Анализ на Роман Гончаренко и Михаил Бушуев.

"Това са пълни глупости", заяви Владимир Путин на пресконференция през декември 2013. Неговото възмущение беше предизвикано от въпроса дали Русия би изпратила свои войски на полуостров Крим. В контекста на опозиционните протести в Украйна тогава започнаха да се чуват призиви за военна помощ от страна на Москва. Междувременно Путин явно е променил своето мнение. Въоръжени групи временно окупираха сгради и летища на полуостров Крим. Новият украински вътрешен министър Арсен Аваков дори обвини Русия във военна интервенция. Много наблюдатели се питат как и защо се стигна дотук?

Бурна история

Историята на полуостров Крим е изпълнена с превратности. Векове наред тук господстват номадските народи на скитите, гърците, татарите и турците. Докато не идват руснаците. "Крим винаги е бил "най-апетитното парче" от Руската империя. Руските царе винаги са мечтаели да имат излаз на Черно море", казва Вилфрид Илге, експерт за Източна Европа от университета в Лайпциг. Екатерина Велика успява да осъществи тази мечта. През 1783 година Кримският полуостров става част от Руската империя. Едва през 1954 руският дотогава полуостров е административно присъединен към Украинската съветска република. това става по инициатива на тогавашния ръководител на КПСС Никита Хрушчов.

Ескалация след разпадането на СССР

След разпадането на Съветския съюз през 1991 година Крим става част от независима Украйна. Това води до напрежение, тъй като две трети от населението на полуострова са етнически руснаци. През 1992 година руският парламент обяви за невалидно решението на Хрушчов за присъединяване на Крим към Украйна. Като следствие от това Крим обяви своята независимост от властта в Киев. Тамошното правителството все пак успя да успокои ситуацията. През 1994 година обаче конфликтът отново се изостри. Крим избра за президент Юри Мешков, който се опита да ускори присъединяването на полуострова към Русия.

Schwarzmeerflotte Armee Soldaten Ukraine Konflikt Krim

Дълго време Русия и Украйна спориха за подялбата на Черноморския флот

И този път Киев успя да задържи Крим като своя територия, а постът президент на Крим бе премахнат, на самия Мешков се наложи да се спасява в Русия. Спорът за подялбата на Черноморския флот приключи през 1997 година с подписването на договор за партньорство между Украйна и Русия. В него беше предвидено Русия да изтегли своите войски от полуостров Крим през 2017 година. Но президентът Виктор Янукович удължи действието на договора до 2042 година.

Руските геополитически интереси

"Сепаратистите в Крим сега обаче не са така добре организирани както през 1990-те години", казва експертката по проблемите на Източна Европа от университета Оксфорд Гуендолин Засе. Тя смята, че в сегашната ситуация става дума за "спонтанни опити" на сепаратистите да се възползват от политическата криза в Украйна. Според нея Русия не разполага с "готов план" за откъсването на Кримския полуостров от Украйна.

Лайпцигският експерт Вилфрид Илге смята, че сегашната ескалация около Крим се дължи на неспособността на Русия да приеме свободния политически избор на украинците. Москва възприема опозиционното движение в Украйна като "геополитическо решение". Ако Украйна се интегрира в ЕС, проектът на Путин за създаването на нов Евразийски съюз се проваля", казва експертът.

Проруското мнозинство и татарите

Все още няма актуални допитвания как хората на полуостров Крим виждат своето бъдеще. Има обаче статистически данни, които дават косвен отговор на този въпрос. Според тях само 31 процента от жителите на Крим подкрепят украинската независимост от Русия. 36 на сто обаче /предимно етнически руснаци/ са за по-тясното обвързване на държавата с Москва. Това сочат данните от едно допитване, преведено от Киевския институт Разумков през юни 2013-та.

Много от руснаците в Крим междувременно се страхуват за своите права и език: "Аз съм израснал в Съветския съюз. Моят език е руският", казва Дмитрий, около 30-годишен мъж, дошъл да протестира пред сградата на парламента в Крим. Той е убеден, че Крим няма да намери общ език с новото правителство в Киев. "Те привнасят тук само национализъм и хаос. Опитват се да забият клин между хората с различно вероизповедание", казва Дмитрий. Мнозина като него са убедени, че трябва да защитават "руската цивилизация" от украинските националисти.

Ukraine Konflikt Krim Simferopol Soldat Bewaffneter

Войник край столицата Симферопол

Освен руснаците, които са мнозинство на полуостров Крим, там живеят още украинци и татари. Тези две групи категорично отхвърлят отделянето на провинцията от Украйна. През последните две десетилетия от разпадането на СССР, на полуостров Крим се завръщат прокудените от Сталин кримски татари, които в момента съставляват над 14 процента от населението на автономната провинция. "Кримските татари по традиция са проукраински настроени. Те виждат своето бъдеще в рамките на украинската държава", казва Вилфрид Илге. На тяхна демонстрация в Симферопол те категорично заявиха предпочитанията си, скандирайки: "Крим е Украйна".

Нефт и газ от Черно Море

На полуостров Крим обаче нещата далеч не се въртят единствено около политиката. Ако регионът действително се отдели от Украйна, това би нанесло непоправими щети на икономиката на страната. Досега полуостровът живееше предимно от туризма. Само че това може скоро да се промени. Експертите предполагат, че на полуостров Крим, а и в Черно море има големи залежи на природен газ. В края на 2013 година украинското правителство подготви споразумение с международен консорциум, ръководен от американския енергиен гигант Ексон Мобайл за добив на нефт и газ в Черно море. Споразумението обаче все още не е подписано.

Министерството на енергетиката в Киев предполага, че от 2017 година нататък от недрата на Черно море ще се добиват ежегодно до дест милиарда кубически метра природен газ. А това би могло да намали огромната зависимост на Украйна от руския газ.

Редакцията препоръчва