За какво гласуваха европейците? | Новини и анализи от Европа | DW | 26.05.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

За какво гласуваха европейците?

На изборите за Европейски парламент победа спечели ЕНП. Сега Евросъюзът спешно трябва да се захване с две неща: неотложните проблеми на Общността и демократичната ѝ легитимация, твърди в коментара си А. Андреев.

В Германия християндемократите на Ангела Меркел (те са част от ЕНП) убедително печелят, в България също победи партия от ЕНП - ГЕРБ. Това не е изненада. Не поднасят особени изненади и останалите цифри от гласуването в неделя. Гражданите на ЕС все още не са загърбили европейското единение, но съмненията и тревогите им не бива да се премълчават. Тези съмнения и тревоги се материализираха в сравнително ниската избирателна активност (все пак малко по-висока в сравнение с предишните избори) и в рязко нарасналата подкрепа за евроскептични или откровено антиевропейски партии. В момента европейските политици трескаво търсят адекватен отговор на това послание, отправено им от избирателите. Бързо ще го намерят, ако успеят честно да отговорят на двете големи предизвикателства: първо - да се захванат с решаването на най-неотложните проблеми вътре в ЕС, от които зависят мирът, благоденствието и свободата на 500 милиона граждани; и второ - да удържат думата си и да укрепят твърде уязвимата демократична легитимация на ЕС.

Спешни задачи пред ЕС

Да, Евросъюзът може да се гордее, че е най-мощната икономика в света, че съчетава стопанската сила с грижата за социално слабите, че мирът, демокрацията и свободата са утвърдени на територията му повече откъдето и да било другаде - неслучайно ЕС получи дори Нобелова награда за мир. В същото време еврокризата и събитията в Украйна болезнено напомниха на европейците, че спешно трябва да отстранят няколко опасни дефекта в своята конструкция. Не случайно и двамата кандидати за председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер от ЕНП и Мартин Шулц от ПЕС през цялата предизборна кампания обясняваха какво смятат да направят за намаляване на младежката безработица, за постигането на валутна и финансова стабилност и за укрепването на банковия съюз. Очевидно е, че бъдещето на ЕС зависи от това да има работни места и прехрана за гражданите (и особено за младите, които са засегнати най-сериозно от кризата), да се запушат дупките, през които изтичат несъбраните данъчни постъпления, да се оздравят финансите и да се стабилизират бюджетите на страните-членки.

Моралната претенция си има цена

Ausweisungslager in Palazzo San Gervasio in der Region Basilikata

Има ли Европа справедливо и хуманно отношение към бежанците?

Но ЕС е не просто някакво общо икономическо пространство. Той има претенцията да бъде лоно на демокрацията и човешките права, да задава стандартите в това отношение. Ето защо - и по този въпрос кандидатите за председател на Еврокомисията многократно потвърдиха ангажимента си - европейците са длъжни бързо, справедливо и хуманно да решат проблема със стотиците хиляди бежанци, които напират към "крепостта Европа".

Тези хора не бива да бъдат затваряни във временни лагери, те не бива бъдат връщани с хладно безразличие и бюрократични аргументи, не бива освен това граничните европейски държави (най-вече Италия, Гърция, Малта, Испания, но също и България) да носят непропорционална тежест, тоест - прииждащите към ЕС хора трябва да се разпределят по-справедливо, да се отделят пари и ресурс за тяхното хуманно приемане и да се изготвят дългосрочни програми за тяхното интегриране. Което, впрочем, един ден ще се изплати, защото Европа старее.

"Лицемерие" - този упрек срещу ЕС се отправя не само заради бежанците. Тромавата, неубедителна, отчасти противоречива и политически оспорвана реакция на ЕС след събитията в Украйна и анексията на Крим също даде повод за обвинението, че Брюксел мери с двоен аршин. Ето защо днес е ясно, че Евросъюзът има нужда от истинска и надеждна обща външна политика - собствена външна политика, която не се диктува от Вашингтон. Във външните отношения ЕС трябва да говори с един глас, а тази необходимост не само лъсна през последните месеци – тя се вписва и във втория важен въпрос, на който европейските политици трябва да отговорят веднага: ще получат ли органите на ЕС повече легитимност и политическа тежест след тези избори?

Не през главата на избирателите!

Jean-Claude Juncker Martin Schulz Spitzenkandidaten Europawahl

Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц

Досега ключовите постове в ЕС се раздаваха не толкова от избирателите, колкото от правителствените ръководители на страните-членки. Преди сегашните избори за Европарламент тези ръководители поеха - макар и с половин уста - ангажимента да зачетат волята на избирателите при определянето на новия председател на Еврокомисията. Във вторник вечерта /27.5./ в Брюксел ще стане ясно дали лидерите ще удържат това свое обещание.

Ако го удържат и наистина предложат победителя в изборите (според неокончателните данни това ще бъде Жан-Клод Юнкер) за председател на Европейската комисия, Евросъюзът определено ще стане една по-демократична конструкция, с повече доверие от страна на гражданите. Ако обаче правителствените ръководители се отметнат от думата си и отново решат персоналните въпроси през главата на избирателите и само от гледна точка на властовите баланси вътре в ЕС, претенциите за демокрация и прозрачност, за политика "не от 19-ти век" ще отекнат на кухо. А съмненията и скептичността на избирателите в Европа ще бъдат потвърдени.

Редакцията препоръчва