За какво всъщност преговаря ГЕРБ? | Новини и анализи от България | DW | 20.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За какво всъщност преговаря ГЕРБ?

Две седмици след изборите все още не е ясно дали ГЕРБ ще състави кабинет. А развоят на консултациите между отделните партии навежда на мисълта, че се преговаря не за стабилно правителство, а просто за оцеляване в НС.

Анализ на Полина Паунова:

От предсрочните парламентарни избори изминаха две седмици, но все още не е ясно дали ще има правителство. Ако пък все пак се стигне до сформирането на кабинет, е редно да знаем какви приоритети и програма ще има той. Но и това е само в сферата на предположенията, въпреки едноседмичните преговори между партията победител и останалите седем политически сили, представени в парламента.

От тази гледна точка е твърде съмнително дали избирателят е разбрал за какво точно е отишъл гласът му. Медиите се занимават повече с факта, че преговорният екип на ГЕРБ е съставен от жени, отколкото с това какво всъщност казват партийците. В информациите за разговорите пък присъстват полумитични числа - брой на часовете, в които екипите на отделните формации са разговаряли помежду си, и някакви мъгляви „18 приоритета“.

Но ако се придържаме към цифрите, обобщението на изминалите дни може да изглежда горе-долу по следния начин: след седем дни преговори за съставяне на кабинет, ГЕРБ осъществи два „пробива“ и хареса двама партньори - АБВ и Патриотичния фронт. Половинчато и някак от куртоазия одобри и трети - Реформаторския блок, но поиска от него юридически гаранции, че е стабилна коалиция. Останалите представени в парламента политически сили вероятно няма да бъдат поканени в състава на евентуалния нов кабинет.

(Не)приемливите

Дали обаче преговорите целяха търсене на консенсус за ново управление? Ако стъпим на партийните изявления на всички преговорни екипи, отговорът е: Не. Кой ще влезе в евентуалния нов кабинет и какви политики ще изпълнява, изглежда е вторичен въпрос за ГЕРБ. Демонстрациите на добронамереност, взаимните комплименти и обяснението, че се изгражда нов модел на политически взаимоотношения, прилича по-скоро на нещо средно между следваща предизборна кампания и предварително търсене на извинения за партньорства, обявявани доскоро от Борисов за невъзможни.

ГЕРБ първоначално отхвърли като потенциални партньори БСП, ДПС и „Атака”. Впоследствие в тази графа остана само партията на Сидеров. От БСП обявиха, че ще бъдат конструктивна опозиция и анонсираха подкрепа за някои важни решения, предлагани от ГЕРБ. Така партията на Борисов се сдоби със ситуационна подкрепа от страна на 39 народни представители. Може би това е и причината за смекчената позиция на първата политическа сила, чиито представители започнаха да твърдят, че може да поканят левицата и на втори тур консултации.

Отношенията на ГЕРБ с ДПС са по-сложни. Преговорните екипи демонстрираха добронамереност, по думите на Цецка Цачева, установиха колко общи са вижданията им, а Борисовата формация декларира, че няма да участва в „анти-ДПС коалиция“, за каквато се обявяват от Реформаторския блок, например. Движението от своя страна върна жеста - Йордан Цонев преживя катарзис и обясни, че Бойко Борисов не е мутра, както доскоро го наричаше. Борисов на свой ред изтегли съдебния си иск срещу Цонев и показа, че вече не е оскърбен. ГЕРБ обеща също така да няма чистка на ДПС-кадри от властови позиции, но партията на Местан така и не отговори на въпроса дали ще подкрепя по определени теми Борисов в парламента. Вероятно заради това в разговора за „кадровите грешки на ДПС“ Цецка Цачева не е намерила за необходимо да спомене Делян Пеевски.

Заплетена е и ситуацията с ББЦ, с която ГЕРБ не иска да си партнира в бъдещ кабинет, защото от коалицията на Бареков веднага загърбили програмата си и обещали подкрепа за мерките на десните. Това, според Румяна Бъчварова, е предателство към хората, гласували за Бареков. Два дни по-рано нещата изглеждаха другояче - според Бойко Борисов, малките партии трябвало да отстъпват от ангажиментите си, тъй като зад големите стояли повече избиратели. Но въпреки „принципните съображения“ срещу тях, 15 депутати от ББЦ обявиха, че искат да спасят първата партия от политическо изнудване и затова може и да подкрепят кабинета с гласовете си в НС.

Bojko Borissow

Днес (20.10.) се провежда заседание, на което ГЕРБ обсъжда консултациите си с останалите седем партии, представени в НС

Раздумки на тема "коалиция"

На този фон най-простички са отношенията между ГЕРБ, Патриотичния фронт и АБВ. Ако оставим настрана факта, че първата политическа сила очевидно не се смущава от идеята за съвместно правителство с националисти, то за преговорите между екипа на Борисов и патриотите може да се каже само, че продължават - поради конструктивния подход и много прилики във вижданията. Аритметиката в случая изглежда така: плюс 19 гласа. Левицата на доскорошния президент Георги Първанов, силно свързана с бившата ДС, също не смущава победителите на вота, което води до още 11 гласа.

В хода на преговорите най-сложни изглеждаха консултациите между ГЕРБ и Реформаторския блок. Впечатлението, което оставиха и двете формации, е, че демонстративната симпатия, опакована като сходства в десните им виждания, е само параван, зад който се крие нежеланието за общи действия. Така с формални аргументи Бойко Борисов се разочарова от Реформаторите, а те (или поне половината от тях) на свой ред декларираха готовност за разговори и общо управление, но не скриха радостта си от факта, че може да не им се наложи да влязат в него.

В крайна сметка измежду приказките за добронамереност и конструктивност, последвали едноседмичните раздумки на тема „коалиция“, прозря опитът на ГЕРБ да състави не работещ кабинет с ясни приоритети, а план за математическо оцеляване в парламента. Ако пък изобщо не се стигне до съставяне на правителство, многочасовите консултации от изминалите дни могат да послужат като легитимация за общи действия дори с „неприемливите“ засега партньори след още един предсрочен вот.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание