За и против ниските български данъци | Новини и анализи от България | DW | 30.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За и против ниските български данъци

Нужни ли са промени в българската данъчно-осигурителна система или в сегашния си вид тя съответства на профила на държавата и работи в нейна полза и в полза на нейните граждани? Аргументи има в подкрепа и на двете тези.

В държава като България, в която управляващите не могат да формулират ясно проблемите и да приложат решения, с които ако не да елиминират, то поне да ограничат пробойните, резултатите не закъсняват. Бюджетното салдо е минус 1,3 милиарда лева, според изпълнението на консолидираната фискална програма към август. Прогнозата е за покачване на дефицита до края на годината, без това да има благоприятно влияние върху публичния сектор и икономиката. Постъпилите приходи и помощи са в размер на 19,2 милиарда лева, а разходите в края на август са 20,5 милиарда лева.

По-интересното е, че по световните стандарти България не е бедна държава, макар да е най-бедната членка на ЕС. Годишно правителството харчи по над 30 милиарда лева, което в никакъв случай не са малко пари, а резултатите от това харчене стават все по-плачевни, посочва пред Дойче веле макроикономистът Калоян Ганев от Софийския универистет.

Нужна ли е промяна?

Ганев не е убеден, че държавата ще може да разреши проблемите си, ако характеристиките на данъчно-осигурителната система се запазят. "Сегашното състояние на ставките по данъците и осигуровките бе постигнато през последните 12-13 години чрез абсолютно хаотично "реформиране", констатира икономистът. Според него, предприетите мерки са довели до ускоряване на икономическия бум, но и са направили по-болезнена и по-продължителна последвалата криза.

Kaloyan Ganev Bulgarien Wirtschaftsexperte

Калоян Ганев

Не на такова мнение е Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Той не мисли, че дълбочината на кризата в България е свързана с данъчната система, а се дължи на паричната политика на водещите централни банки по света. Петър Ганев е убеден, че държавата може да се санира и при сегашната данъчно-осигурителна система. Държавата трябва да мисли не само как и къде да насочи своя публичен ресурс, а да предостави възможност за участие и на частния капитал. С промените в самите системи ще се даде по-голямо право за избор на гражданите. Според Петър Ганев подобна схема е приложима не само в пенсионната система, но и в здравеопазването и образованието.

Стабилност или мизерия

Стабилността на ставките в данъчно-осигурителната система в България се превърна в догма, твърди Калоян Ганев, който е категоричен, че в икономиката и политиката не трябва да има догми и табу. "Стабилността, която наблюдаваме, е стабилност в мизерията - не вярвам масата хора да иска статуквато да се поддържа", казва Калоян Ганев. Единственото, което трябва да се запази от сегашната стабилност, е системата на паричния съвет, която обаче трябва да се заздрави с оглед на неприятните развития в част от банковата система. Препоръката на Ганев към политиците е да преосмислят идеята на макроикономиста Илиян Михов отпреди пет години за модифициран валутен борд.

Представителите от Института за пазарна икономика не мислят за радикална промяна на данъчните ставки, предвид слабата стопанска активност и липсата на чужди инвестиции в България. Всяко по-високо облагане на капитала или на труда ще има обратен ефект върху бюджета, смята Петър Ганев. За промени в ДДС пък е още рано да се мисли. Това е постижимо във времена на висок икономически растеж, иначе политиците трябва да предприемат сериозни реформи. А те не дават сигнал, че са готови за тях.

Peter Ganev Wirtschaftsexperte Bulgarien

Петър Ганев

Поне да започне дискусия

Калоян Ганев предупреждава, че се задава един тип нестабилност, свързан с много нежелани ефекти - населението застарява, пенсионната система е поставена под огромно напрежение, пазарът на труда се свива. "Бездействието в името на някаква имагинерна стабилност само ще засили мащаба на тези проблеми, няма да ги реши ни най-малко", посочва той.

А отговорът на въпроса дали е нужно преосмисляне на структурата на приходите от данъци и осигуровки в България най-лесно може да се потърси в случващото се в пенсионната система. "В момента тя не може да се самофинансира - затова се налага дофинансиране от централния бюджет. И излиза, че номинално осигуровките са едни, а реално са други, по-високи - част от тях плащаме под формата на данъци", обяснява Калоян Ганев. "Оказва се, че част от данъците не изпълняват предназначението си, за което са събрани. Защо тогава да не предположим, например, че можем да намалим данъците и да увеличим осигуровките? Ето една опорна точка за нарушаване на табуто и начало на дискусията."

Редакцията препоръчва