За ″идиотщината и хитростта″ в днешна Русия | Новини и анализи от Европа | DW | 08.06.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

За "идиотщината и хитростта" в днешна Русия

В Русия много неща се вършат невероятно хитро и с голям успех. Това обаче не ги прави по-малко идиотски, казва в интервю за ДВ руската писателка Людмила Улицкая, която определя Русия като една от най-интересните страни.

Людмила Улицкая

Людмила Улицкая

Дойче Веле: Какво е, според Вас, състоянието на днешната руска интелигенция?

Людмила Улицкая: Онова, което едно време наричахме интелигенция, днес вече не съществува, а образованите хора спадат към най-различни социални групи. Част от тях напускат страната, други се опитват да се приспособят. Но общото потискащо настроение в страната е завладяло както образованите, така и по-ниско образованите среди. Мисля, че известното сакрално съотношение 86:14 – каквото било съотношението между онези, които поддържат властта и другите, които са недоволни от нея, не отговаря на действителността. В кръга от хората, с които аз общувам, не виждам потвърждение за това съотношение. Струва ми се, че въпросните числа са част от някаква митология със заклинателен характер.

Дойче Веле: Вие твърдите, че властта е като климата – човек трябва поне малко да се приспособи към него, ако не иска да пострада. Удава ли Ви се подобно нещо сега?

Людмила Улицкая: Аз никога не съм искала да получа нещо от тази власт. Отношението ми към властта е крайно дистанцирано, поради което съм съвършено независима като човек. Засега това ми се удава, но какво ще се случи в бъдеще - това не се знае. Ще се опитам да издържа в Русия, тъй като моята страна ме вълнува. Вярно, през една част от годината съм в чужбина - сега например съм в Италия, но през останалото време живея в Русия.

Дойче Веле: Интересно ли Ви е в Русия?

Людмила Улицкая: Безумно интересно ми е! Мисля, че в наши дни това е една от най-интересните страни. Тя е силно драматична, предлага остри конфликти в социалния живот, във вътрешната политика. Наистина е много тревожно, че хората живеят лошо. Мисля, че някой ден този отрязък от историята ще бъде изследван и ще удивява със своята нелогичност, с вътрешните си противоречия и сложните отношения между обществото и държавата. А те в действителност са много сложни. Впрочем, за Русия това не е нещо ново.

Дойче Веле: В края на април активисти на прокремълското движение НОД нападнаха в Москва участници в училищния конкурс, организиран от руската правозащитна организация "Мемориал", в това число и Вас. Оказва се, че сложните отношения между обществото и държавата засягат дори учениците?

Людмила Улицкая: Това е най-печалното в тази история, защото пристигнаха ученици, написали великолепни съчинения за историята на своите семейства, села, училища. Много от тях пристигаха за първи път в столицата, беше им безумно интересно – те са победители от конкурса по история. А подобни дни остават в съзнанието завинаги. И ето, че около Дома на киното ги пресреща група хулигани, които крещят гадости и хвърлят по тях яйца. Цялото това безобразие беше безумно обидно. Аз лесно мога да отмия от лицето си зелената боя, с която ни замеряха, и да продължа да живея живота си, защото тези хора, тези нещастни, манипулирани идиоти – не могат да бъдат мои опоненти. Но за самите тях ми беше обидно – та нали това са все наши деца. Част от поколението днес се развива в ужасна посока – на човек му става тъжно да го гледа…На всичкото отгоре, на следващия ден от Кремъл заявиха, че нямат никакво отношение към случилото се, но всичките тези момченца получават отнякъде поддръжка, финансиране, някой им е поръчал тези фланелки от времето на Втората световна война. Има сили, които ги "подхранват" и аз подозирам, че това са хора от Кремъл. Разследването не е мой проблем, аз мога само да заявя, че полицията се държеше съвършено незаинтересовано до момента, в който те не започнаха да ни замерят с боя. Не би било зле да се изясни кой финансира всичко това, но се опасявам, че у нас няма организация, която би се осмелила да проведе подобно разследване.

Дойче Веле: Във Вашия роман "Зелената шатра" Вие говорите за инфантилизирането на обществата в целия свят. Твърдите, че далеч не всички хора достигат до фаза на зрелост. Как се проявява това в Русия?

Людмила Улицкая: Това наблюдение наистина засяга сегашното състояние на цялото човечество – то страстно желае младост, красота, отрича смъртта, не иска да остарява. Това е разбираемо, но в същото време е и признак на известна душевна незрялост. Аз си мисля, че възрастният човек е човек, който напълно носи отговорността както за себе си, така и за заобикалящите го хора. А зрялото общество е онова, което предвижда поне с една стъпка напред своите бъдещи действия. Онова, което сега се случва в Русия, е доказателство за това, че обществото ни е общество на подрастващи – при това на такива, които произлизат от лоши среди. В нашето общество силният винаги е прав, силният е в правото си да получава всичко, което си пожелае – тази логика си проличава твърде ясно в нашата държава.

Улицкая по време на четене в Ерланген, Германия

Улицкая по време на четене в Ерланген, Германия

Дойче Веле: В едно свое интервю Вие казвате, че управляващите в Русия са "или големи идиоти, или много хитри". Какво е мнението Ви сега?

Людмила Улицкая: Голям брой практически неща се вършат невероятно хитро и с голям успех. Например анексията на Крим беше проведена абсолютно гениално, без нито една капка кръв. Но от това фактът не стана по-малко идиотски, защото последиците от окупацията на Крим ще влошават живота на нашите два народа за няколко поколения напред. Струва ми се, че и двете неща – и голямата хитрост, и голямата идиотщина се проявяват едновременно.

Дойче Веле: "Свободата е нещо твърде сложно, нея човек трябва да се научи да я желае" – това също са Ваши думи. Но как да стане това?

Людмила Улицкая: Аз не съм учител на народите, аз просто виждам тези неща и със съжаление констатирам, че вътре в себе си нашето общество не изпитва такова желание и докато то не се появи, нищо отвън не може да се направи. Щом народът е доволен от сегашната ситуация, от влошаването на живота, щом е готов да затяга коланите до безконечност, как тогава да му се помогне? Очевидно тази ситуация в даден момент ще доведе до критичната точка, от която за съжаление може да се стигне до някой голям масов взрив. Аз в никакъв случай не желая нещо подобно, но кой ли би могъл да изключи това при сегашното развитие на нещата?

***


Тук можете да гледате интервю на ДВ с друга известна писателка - Светлана Алексиевич. Ето какво казва тя за Путин и Русия:

Вижте видеото 09:14
Now live
09:14 мин.

"Червеният човек си отива. Но с много кръв."

Аудио и видео по темата