За ′′затлъстяването′′ на партиите | Новини и анализи от България | DW | 03.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За ''затлъстяването'' на партиите

На колко да възлизат субсидиите за българските партии - през последните дни този въпрос се превърна в една от най-дискутираните теми. Вече има и резултат: намаляват ги с един лев за глас. Малко или много е това?

Вече втора седмица из интернет броди едно по-скоро тъжно, отколкото смешно анекдотично обобщение: българските партии са в състояние да постигнат единодушие единствено по въпроса за партийните субсидии. Да, дни наред това е една от най-дискутираните теми и в Народното събрание, и в Боровец, където управляващите се събраха, за да съгласуват бъдещи позиции и действия. Споровете, доста по-откровено, се водят и на най-неочаквани публични места.

Партиите и парите

Депутатът от БСП Георги Кадиев предложи категорично намаляване на партийните субсидии: “Има много ясна тенденция в обществото: то иска намаляване на субсидиите. Просто трябва да се съобразим с това, след като твърдим, че го представляваме”. Съпартиецът му Емил Костадинов, който е ковчежник на БСП, опонира остро, наричайки предложението „популизъм”.

Според анализатора Иво Христов от “Солидарна България”, „предложението на Кадиев е уместно, защото благодарение на субсидиите политиката у нас е вид легален бизнес. 12 лева на глас са висока тарифа. Бихме могли да въведем прагове: определена сума за всяка партия над определен брой гласове. Партиите поддържат малък организационен и експертен апарат и финансирането трябва да е съобразено с тази даденост. Сегашната система развързва ръцете на големите партии и намалява шансовете на самораслите политически движения извън парламента. Сиреч, резултатът от нея е антидемократичен, защото големите партии - образно казано - затлъстяват, купуват медийно присъствие и дори пазаруват гласове с парите от субсидията, докато малките идейни начинания трудно могат да избуят”, казва Христов.

Скромна спестовност

На партийното сговаряне между БСП и ДПС в Боровец все пак се стигна до компромисното решение в следващия бюджет парите за партийно финансиране да бъдат свити с около 10%. Понастоящем сумата от близо 38 милиона лева се дели между четирите парламентарно представени сили и още шест формации, прескочили бариерата от 1%. С други думи, ще се постигне доста скромна спестовност в размер на около 4 милиона лева, очебийно контрастираща с предизборните обещания на БСП за “драстично намаление”. Вероятно столетницата се е вслушала в угрижените предупреждения на коалиционния си партньор Местан, който вещае нови “обръчи от фирми” и още по-страшна зависимост на партиите от олигархични кръгове и задкулисия.

Ljutwi Mestan & Sergej Stanischew Politiker Bulgarien

Лютви Местан: "Субсидиите за партиите бяха въведени като алтернатива на обръчите от фирми, които обграждаха политическите субекти и ги пристискаха"

По света и у нас

Всяка държава в Европа регламентира по различен начин партийното финансиране. В Германия и Швейцария например финансирането е и на централно, и на регионално равнище. В Унгария 25 на сто от общата субсидия е за парламентарно представените сили, а останалата част се разпределя между партиите, непрекрачили бариерата. Във Франция пък съществува таван за финансирането на предизборни кампании. „Има дори случаи на кандидати, чийто избор е бил анулиран поради надхвърляне на разрешената от закона сума за финансиране на предизборната кампания”, посочва Иво Христов.

Според експерти бедата в България е най-вече в ниското доверие в партиите като цяло. Оттам възникват и подозренията, че средствата от държавната субсидия се харчат на тъмно и с тях по правило се злоупотребява. Мнозина изразяват и мнението, че независимо от “официалното” бюджетно финансиране, партиите сами търсят нерегламентирани пари и създават обкръжение от “свои фирми и безнесмени”, като по този начин укрепват порочния модел на сливане между политика и икономика.

Редакцията препоръчва