За доматите, зърното и Асад | Новини и анализи от Европа | DW | 02.05.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

За доматите, зърното и Асад

Какво е общото между доматите, зърното и Асад? И в трите случая става дума за теми, по които Турция и Русия все така не могат да се разберат. Дали на срещата между Ердоган и Путин на 3 май ще има някакъв пробив?

Путин и Ердоган: октомври 2016

Путин и Ердоган: октомври 2016

Това ще е втората среща между президентите на Русия и Турция в рамките на по-малко от два месеца. На 10 март Ердоган бе на посещение в Москва, а утре - 3 май- Путин очаква турския президент в Сочи. В официалното прессъобщение се казва, че двамата ще обсъждат икономическите взаимоотношения. Всъщност, дълго време икономическите връзки между двете страни се развиваха изключително добре. Докато Турция, по думите на Путин, не "заби нож в гърба на Москва", сваляйки руския боен самолет на турско-сирийската граница през ноември 2015 година. След няколко месеца колебание турският президент все пак се извини за инцидента и руско-турските отношения започнаха да се нормализират. По пътя към старото приятелство обаче все още има препятствия. Ето трите най-големи:

Русия не иска турски домати

Срещата между Путин и Ердоган на 10 март не донесе очакваната от Турция отмяна на ембаргото за внос на турски домати в Русия. Всъщност, след свалянето на руския самолет Кремъл забрани не само турските домати. Но този зеленчук представлява важна част от турския експорт. 

Междувременно Москва премахна част от санкциите. Така например вече е разрешен вносът на цитрусови плодове, зеле и лук. Забранен обаче остава вносът на краставици, ябълки и круши, както и на вече споменатите домати. Според турските производители, в момента обемът на износа на селскостопанска продукция за Русия представлява само 15 процента от обема на износа преди налагането на ембаргото.

Редакцията препоръчва

Без руско зърно в Турция

В отговор на руското ембарго, Турция въведе високи мита за вноса на руска селскостопанска продукция, вкл. на пшеница, бобови растения и слънчогледово олио. Вносните мита бяха покачени от 9% на 130%! Преди това да се случи, Турция бе вторият най-голям вносител на руска пшеница след Египет, както и важен пазар за руското олио. Сега обаче Русия търпи големи загуби. Според априлското издание на "Мониторинга на икономическата ситуация в Русия", става дума за загуби до половин милиард долара.

Разногласия за съдбата на Асад

Всъщност, взаимните търговски ограничения биха могли да бъдат преодолени сравнително лесно. Разногласията около сирийския конфликт обаче са много ярки. Турция и Русия участват в бойните действия на сирийска територия, но всяка страна преследва собствени интереси и има различна представа за следвоенното устройство на Сирия. Ключова роля в тези различни представи играе съдбата на сирийския президент Асад. Турските власти продължават да смятат, че Асад трябва да бъде свален от власт колкото се може по-скоро, за да бъде открит пътят към вътрешносирийското помирение. "Не може да има решение за Сирия, докато управлява Асад", заяви турският президент преди няколко дни пред агенция Ройтерс.

Русия от своя страна заявява, че не държи непременно на Асад. Самият Ердоган твърди, че е разговарял по този въпрос с Путин, който казал, че не е адвокат на Асад. Само че Русия помага на Асад във въоръжената борба срещу неговите противници, а така де факто го поддържа. В Москва официално не виждат алтернатива на руските действия в Сирия. "Асад е легитимният ръководител на страната и армията му воюва срещу бойци, които контролират голяма част от територията на републиката", заяви преди няколко дни говорителят на Путин Дмитрий Песков. По неговите думи, Русия подкрепя антитерористичната борба. "Следователно е абсурдно да се говори, че Русия ще престане да поддържа Асад и неговите усилия в борбата срущу ИД", допълни Песков.

От 2011 година армията на Башар Асад воюва срещу десетки различни въоръжени групировки, сред които има представители на светската опозиция, но и радикални ислямисти. Във въоръжения конфликт са въвлечени няколко държави, но в различна степен - включително Иран, Турция, Русия и САЩ.