За да се случат промените в България | Новини и анализи от България | DW | 02.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За да се случат промените в България

Предсрочните избори могат да възпроизведат управленския модел с политическата хегемония на ГЕРБ. Какво ще означава това за належащите реформи в страната? Г. Папакочев обобщава оценките на няколко наблюдатели от България.

Институционалната криза и сътресенията в банковата сфера потвърдиха онова, което отдавна е известно на западните партньори на България – политическата система на страната остава проблемна, а държавата продължава да е заложник на корупцията, конфликтите на интереси и непрозрачния бизнес. Обществените протести от последната година и половина дадоха да се разбере, че две поредни правителства - предишното на Борисов и следващото на Орешарски - не успяха да генерират нова енергия в обществото и да формулират убедителни политически цели.

Редица наблюдатели, български и чуждестранни, вече се обединиха около прогнозата, че предсрочните парламентарни избори на 5 октомври е възможно да повторят познатия филм с политическата хегемония на ГЕРБ, поради което належащите промени едва ли ще се случат. Подобни са изводите и от някои социологически сондажи. Според „Галъп интернешънъл“ броени дни преди изборите 70 на сто от интервюираните изразяват песимизъм за бъдещото развитие на страната, а повече от половината смятат, че вотът няма да промени нищо.

Променените реалности

Съществуват, естествено, и други гледни точки. Политологът Владимир Шопов смята, че картината на управлението в края на 2014 година ще е вече доста по-различна от завареното от ГЕРБ през 2009-та: предизвикателствата ще са по-големи и по-плашещи, а външната толерантност към лошото управление на България ще намалява. „Страната започва същински да се превръща във външна граница на западния свят и общата ѝ неподготвеност за тази роля започва сериозно да дразни партньорите в ЕС и НАТО“, твърди Шопов.

Politologe Antonij Todorov

Антоний Тодоров

Професорът от Нов български университет (НБУ) Антоний Тодоров застъпва друга теза. Доколкото изборите на 5 октомври не се очачква да променят ситуацията като с магическа пръчка, най-важното е гражданите да поддържат готовност и капацитет да предизвикват нови избори. „Само тази заплаха може да дисциплинира политическата класа и да я накара да чува повече гражданите и по-малко корпорациите", казва той. Ако избирателите държат постоянно заредено оръжието на незабавните избори, те могат и да успеят да държат достатъчно отговорни онези, които се състезават на тях, допълва проф. Антоний Тодоров.

Писателят Владимир Зарев пък обръща внимание на друг аспект: „Промени се човешкият пейзаж в България. Интелигентните хора, които навремето срещахме по улиците, сега почти изчезнаха. За жалост България все повече се превръща в територия“, констатира писателят в интервю за печата. Според него на тази тенденция може да се противодейства с това, което той нарича "възвръщане на справедливостта". Това означава „хората да могат да живеят нормално от почтения си труд. Така ще се върне и усещането за просперитет, ще се създаде чувство за бъдещност и голяма част от напусналите ще се върнат“, казва Владимир Зарев.

Реформи - друг път няма

Vladimir Zarev

Владимир Зарев

И все пак как България може да се отлепи от дъното? И кой е в състояние да стори това след изборите на 5 октомври? Директорката на Центъра за модернизиране на политики и съветничка по еврофондовете в бившето правителство на ГЕРБ Юлиана Николова вижда формулата за успех в опита на източноевропейските държави, някои от които много успешно се интегрираха и утвърдиха в ЕС. „Онова, което те осъществиха, са категоричните и безусловни реформи, при това не половинчато или с връщане назад. Тези страни извървяха целия път от началото на реформите до техния край с подкрепата на съществена част от обществото и с политическата воля на съответните правителства. Друга успешна рецепта просто няма!“, отбелязва Николова.

Проф. Евгений Дайнов смята, че единственият начин за отлепяне от дъното е държавата да си възстанови институциите, които сега се намират в ръцете на плячкосалите ги частни интереси. „Процесът може да започне във всеки един момент, стартът му трябва да бъде даден от политическите партии и изпълнителната власт, а инициатор може да бъде и служебният кабинет“, подчертава политологът. Според него обаче връщането на държавата към публичния интерес е дълъг процес, започнал още през 2012 година с екологичните протести на столичния "Орлов мост", който продължава и днес. „Сега в България се решава много важният въпрос – дали в страната може трайно да бъде наложено олигархично управление от руски тип или това няма да се случи?". Дайнов е дългосрочен оптимист, защото се видя, че подобен вид управление не можá да бъде наложено. Но и тези, които го искат, се съпротивляват на всяка крачка, признава той.

Разплитане на възела?

DW-Korrespondent Georgi Papakochev

Георги Папакочев

Как Европа може да бъде убедена, че България започва да се променя към по-добро? Според Юлиана Николова това може да стане единствено чрез увереността на самите български граждани. И не само на една прослойка от тях, а на достатъчно голяма критична маса, която да е сигурна, че страната се развива положително. „Първата най-категорична реформа следва да бъдат промените в правосъдието, вътрешния ред и правовата държава. Ако през 1997 година на първо място излизаха икономиката, оздравяването, финансите, сега категорично толкова важна трябва да бъде реформата в съдебната система“, е категорична Николова.

Най-убедителното доказателство за промените в България пред Европа на първо време ще бъде окончателното спиране на проекта Южен поток, смята проф. Евгений Дайнов. „Нека бъдат извадени на светло всички договори, цялата информация. Така бъдещото правителство ще сигнализира, че не е плацдарм на руските интереси и възнамерява да води национална и европейска политика. По-ясен сигнал от това няма!“, убеден е политологът. И добавя: „Често определят българската политика като дисфункционална. Това е защото тя не е автентична за хората и не работи за общото благо. А нещата са сложни, тъй като живеем в държава, която сами сме поръчали. От тази гледна точка обръщането на позициите за Южен поток може да бъде промяна в правилата на играта, истински „гейм чейнджър“! Сега възелът е там и ако той бъде разплетен, ще отпаднат и други пречки пред нашето развитие“, уверява проф. Дайнов.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание