За да няма радикален ислям в България | Новини и анализи от България | DW | 15.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За да няма радикален ислям в България

Този въпрос е особено горещ в момента: къде да се обучават българските мюсюлмански духовници - в България, където са под контрола на мюфтийството, на МОН и на службите, или пък някъде там, далеч от всички погледи?

Анализ на Иван Бедров:

Докато за много европейци контактът с мюсюлмани е нещо ново, повечето българи не би трябвало да имат такъв проблем. В страната живеят близо 1 милион изповядващи исляма български граждани, което нарежда България на първо място в Европейския съюз по този показател. И тези хора, както и християните, четат за зверствата на т.нар. „Ислямска държава“ (ИД), слушат коментарите за настъплението на радикалния ислям, за породените от мигрантската вълна сблъсъци на някои места в Европа, за регионалните амбиции на Ердоган.

Международният контекст бе обогатен от българските медии-бухалки и сътрудници на Държавна сигурност, които с обилното си присъствие на екрана обясниха конфликта в партията ДПС с „опит за продаване на Турция“, „прокарване на проислямистки интереси“ и „поръчка за радикализиране на българските мюсюлмани“. Отвъд пропагандата обаче остава отворен въпросът кой и как обучава българските ислямски духовници и дали отговорите на тези два въпроса гарантират неразпространението на радикални тенденции в България.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Академичният отговор

„Нормативните учения на исляма са в разрез с идеологията на ИД, която методологически е базирана на селективност, непоследователност и фалшификации“. Това е едно от последните изречения в критичния анализ на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, който бе представен в Българската академия на науките. Издаден бе и сборникът „Методологични и доктринални проблеми в идеологията на "Ислямска държава"”, който беспорно е полезно четиво за отбрана публика, но едва ли ще стигне до всеки дом на български мюсюлмани и едва ли ще се превърне в гарант срещу проникването на радикализъм. А дали такова проникване е възможно - този въпрос звучи все по-често и все повече хора си го задават.

Още преди повече от година Главното мюфтийство нареди на имамите в страната да събират вярващите на проповеди всеки понеделник, а не само в петък по време на голямата молитва. Указанието бе на тези срещи проповедниците да обсъждат съвременни теми, включително и международните новини, и да предупреждават за опасностите, които произтичат от ислямистката пропаганда в социалните мрежи. Въпреки всичко това обаче на отделни места в България млади мюсюлмани се увлякоха по радикални пропагандатори и започнаха да имитират чисто визуално онези проповедници от Европа или Близкия Изток, които сме свикнали да наричаме крайни ислямисти. По-лесното пътуване и по-достъпните комуникации ускориха свързването на хората тук и там.

Ще има ли Ислямски център в София?

Единичните случаи на конфликти сред самите мюсюлмански общности по правило протичат по следната схема - младо момче заминава в чужбина, преминава някакъв вид обучение, после се връща в родното си място и започва да налага истинското, според него, практикуване на исляма. Така беше в последните години в Пазарджик, така беше и преди още повече години в населените с български мюсюлмани райони в Родопите.

Bulgarien Muslime beim Gebet

По време на петъчна молитва в Сърница

По данни на Главното мюфтийство, от началото на промените между 350 и 400 български граждани са завършили ислямски учебни заведения в арабски страни. Някои от тях са учили и в уахабитски школи. Точна статистика не е възможна, защото повечето от тези хора изобщо не минават през мюфтийството, а се свързват или са привличани директно от ислямски организации в чужбина.

В България мюсюлманите нямат възможност да получат висше духовно образование, което да е с призната степен - бакалавър или магистър. Има Висш ислямски институт, който обаче няма акредитация и не позволява на завършилите го да продължат образованието си другаде. Едно от изискванията за акредитация е учебното заведение да има собствена сграда. Главното мюфтийство вече осем години се опитва да получи разрешение да изгради върху свой терен кампус на института, за да може да предложи висше духовно образование и в страната. Проектът за т.нар. „Ислямски център“ е обаче замразен заради поредица от мълчаливи откази от страна на Столична община. През годините имаше протести и подписки срещу изграждането на ислямски център в София, но иронията е, че точно протестиращите срещу такъв център много скоро може да се окажат най-горещите привърженици на идеята. Защото в настоящата ситуация въпросът започва да звучи така: Къде да се обучават младите мюсюлмански духовници - тук, под контрола на Главното мюфтийство, на Министерството на образованието и на службите за сигурност, или пък някъде там, далеч от всички погледи?

Подобно съдържание