За да няма олигархични кланове | Новини и анализи от България | DW | 27.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За да няма олигархични кланове

Гражданското общество предлага алтернатива на олигархичните структури и клановото мислене. Това беше един от основните изводи на провел се наскоро в Берлин форум за ролята на гражданското общество в България.

Колегата Роберт Шварц разговаря с трима участници във форума, на който изказване направи и Гернот Ерлер. Ерлер е бивш заместник-министър на външните работи на Германия и председател на Германо-българския форум. В момента той е координатор към германското правителство, отговарящ за отношенията с Русия, Средна Азия и страните от Източното партньорство.

Гернот Ерлер: „През последните години в България се промениха доста неща. Доста време ние не изпитвахме особено доверие към структурите на гражданското общество в България, доколкото участниците в политическия живот и онези, които се опитват да прокарват свои политически интереси, насърчаваха най-вече едно задкулисно и клиентелистко взимане на решения, те действаха тъй да се каже в рамките на различни „кланове”.

Силата на протеста

През последните две години обаче ситуацията се промени, гражданското общество надигна глас. В България за две години се смениха пет правителства, а поне две от тях бяха свалени в резултат от протести. Това бяха както социални протести, така и протести срещу цялата политическа система и срещу дефицитите в българската политическа култура. Това е нова и многообещаваща тенденция, която може да помогне да се навакса и изоставането в реформите. Защото в България имаме нужда от успешна борба за налагане на върховенството на закона, срещу корупцията, срещу тайните кланове в икономиката и в политиката, срещу преплитането на политически и икономически интереси, което води до олигархична власт”, казва Ерлер.

Почетният консул на България за Северна Германия проф. Герд Винанд Имайер също смята, че българското общество е изправено пред още много задачи: „Ние често си мислим, че нещата вървят от само себе си, че всичко ще се нареди. Че трябва просто да изчакаме да се променят определени нагласи - и в България всичко ще потръгне. Всъщност истината е, че са необходими изключителни усилия - както вътре в България, така и от страна на ЕС, за да може България наистина да се превърне в стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа”, посочва проф. Имайер.

Bulgarien Proteste in Sofia 26. November 2013

Едно от посланията на протестите от 2013 година

Кой дърпа конците в днешна България?

Българският евродепутат Андрей Ковачев поставя акцента върху бремето на миналото: „Гражданското общество в България се опитва да бъде както коректив, така и генератор на идеи за реформи в най-важните сектори - съдебната система, образованието, здравеопазването, енергетиката. Но след 45 години тоталитарна държава много трудно може да се роди едно гражданско общество, без да е зависимо от старите структури. Няма откъде да дойде то, ако всичко се контролира от бившите кадри на Държавна сигурност или от партийните кадри, които са станали собственици на активите на държавата. Затова още в началото на 1990-те години България трябваше да ограничи достъпа на тези кадри до финансовите потоци, до икономическата власт, до високите държавни постове в страната - както се случи в Германия. След обединението Германия не прие нито един съдия от бившата ГДР на служба в обединена Германия - и никой не я обвини, че не е демократична държава. А в България нямахме откъде да си внесем нови съдии и затова комунистическите съдии останаха да работят в така наречените демократични условия", казва Ковачев.

Редакцията препоръчва