За да няма неграмотни българчета | Новини и анализи от България | DW | 05.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За да няма неграмотни българчета

За да се пребори с неграмотността сред подрастващите, България се нуждае от сериозна и мащабна образователна реформа - това е повече от ясно. Нужно е обаче и друго: обществени норми, в които знанието да е от значение.

Коментар на Мирела Иванова:

Замразеното синьо гориво на “Южен поток” отнесе като че ли всички останали дискусионни и насъщно важни за обществото ни теми. В България дискусионната култура и без друго още не си е проправила път - споровете бързо се сцепват на две непримирими, крайно запалянковски гледни точки, неизменно произвеждащи скандал или сензация. Вероятно защото дискусионната култура е резултат и от смислени образователни натрупвания, за които като че ли нямаме воля и търпение: казвам го в навечерието на поредното обсъждане на недоприетия и - да се надяваме, подобрен стар-нов законопроект за образованието. Вносителите от ГЕРБ са се отказали от някои идеи: като задължителната предучилищна подготовка за 4-годишните, например, но не и от амбицията за сериозна и мащабна реформа. Преди да стане дума за цялостната логика на предвижданите промени, трябва да отбележим, че още отсега синдикатът на българските учители изразява недоволство заради недостига на средства за образование в бюджет 2015, който ще се отрази на много от утвърдилите се вече “социални функции” на системата като осигуряване на заплати за преподавателите в занималните, достъпен транспорт до училище за децата от малки населени места, извънкласни дейности и пр.

Нова образователна философия

Към настоящия момент системата на образованието напомня по бездънността си на здравеопазването: средствата са нараснали със 170% за десет години, а качеството непрекъснато се влошава. Неграмотността сред подрастващите расте и все повече деца напускат училище по собствен избор. Въведените форми за външно оценяване не само не премахнаха порочната практика на паралелното и прескъпо “урочно” образование, но дори я разшириха и утвърдиха. Социалният статус на учителите продължава да е нисък, а това демотивира младите да упражняват тази прекрасна професия.

В предстоящия за обсъждане законопроект е заложена различна от досегашната образователна философия: отделя се специално внимание на профилираното обучение в 11 и 12 гимназиален клас с идеята да се подобри връзката между средното и висшето образование. Броят на задължителните предмети в последни две години трябва да бъде намален за сметка на избраните - подобна промяна наистина звучи доста смислено в сравнение с днешната формална пренатовареност на порасналите вече младежи с изградени интереси и мислене. Понастоящем в 11 и 12 клас се губи образователния фокус, а посещаването на всички часове изглежда като самоцел и “зубърски фанатизъм”.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Друга същностна промяна е подкрепата, която се предвижда за учениците и в държавните и общински, и в частните училища, каквато е и широката европейска практика. Така ще се увеличи възможността за достъп до частно образование на повече деца, ще нарасне и конкуренцията. В същата правилна посока е и предлаганата в законопроекта възможност училищните ръководства да имат правото сами да разработват учебните си програми в разширената и допълнителната подготовка ЗИП и СИП, а учителите да имат свободата да определят темповете, с които се придобиват знанията и уменията, предвидени в учебните програми.

Дългият път, който ни предстои

Несъмнено днешният училищен свят се нуждае от повече активна и осъзната свобода и от повече прагматизъм: радикалната промяна в бъдещия закон няма да се осъществи изведнъж и по магическата формула на алинеите и параграфите, ще са необходими общи и решителни усилия от всички съучастващи в образователния процес.

Мисля си колко дълъг е пътят и когато слушам в трамвая как три единайсетокласнички сричат стихотворението “Обесването на Васил Левски” и се кикотят. В случая не си мисля за Ботев, макар да ми е мъчно и за него. Мисля си за тези деца на възрастта на моето, които ние, възрастните, години наред сме ограбвали, създавайки обществени норми, в които да можеш да четеш и да си образован не е от значение.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание