За да няма ислямисти | Новини и анализи по международни теми | DW | 27.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

За да няма ислямисти

Тази държава е смятана за остров на демокрацията в Централна Азия. Но това не я предпазва от заплахата, наречена "Ислямска държава". Правителството на Киргизстан е наясно с това - и вече реагира с конкретни мерки.

Маматали Турганбаев е заместник-шеф на полицията в Ош, втория по-големина град в Киргизстан. Преди две години Турганбаев участвал в семинар на ОССЕ, посветен на заплахата от радикалния ислямизъм. Днес тази тема е по-актуална от когато и да било. "Целият свят е разтревожен от разрастването на "Ислямска държава". И в Киргизстан има доброволци, които тръгват да се бият на страната на ислямистите. Някои са убедени привърженици, други са по-скоро случайно въвлечени, трети го правят заради парите. Това са главно мъже между 40 и 45 години. Някои от тях са вербувани тук, в Ош. Най-често отиват първо като гастарбайтери в Русия или в Турция, където попадат в ръцете на радикални ислямисти", разказва Турганбаев.

Заразени от радикализма

Град Ош е разположен в южната част на Киргизстан, недалеч от границата с Узбекистан. Затова и делът на узбекското население е сравнително голям. Преди четири години тук се стига до етнически сблъсъци, но оттогава насам е относително спокойно. Нараства обаче броят на екстремистите. Полицията в Ош е разкрила вече 30 бойци на "Ислямска държава", повечето от които са узбеки. Някои от тях са още в Сирия, други са се завърнали в Киргизстан, където са изправени пред съда.

Kirgisistan Kirgisien Osch Unruhen Juni 2010

Град Ош по време на етническите сблъсъци през 2010 година

"Понякога цели семейства са заразени от радикализма. Наскоро ни потърси една майка. Синът ѝ, снаха ѝ и внуците ѝ са отишли да се бият в Сирия. Жената е на 90 години, останала е сама. Плаче и ни моли да върнем близките ѝ", разказва полковник Турганбаев.

Правителството на Киргизстан разглежда заплахата, произлизаща от "Ислямска държава", като приоритетен проблем. В столицата Бишкек, отдалечена от Ош на един час път със самолет, вице-премиерът Валерий Дил говори за допуснатите пропуски: "В последно време бяхме позанемарили темата "религия". Наблягахме на демократичните принципи и приехме много толерантен закон за вероизповеданията. В резултат от това сега имаме религиозни течения, които всъщност нямат нищо общо с Киргизстан и нашата култура", посочва вице-премиерът.

Киргизстан има "трудни" съседи - Таджикистан, Узбекистан, Афганистан също не е далеч. Ислямизмът прониква именно от тези държави. За да противодейства на заплахата, правителството залага на просвета, особено в училищата. Идеята е да се укрепи националното самосъзнание и така младите хора да бъдат предпазени от пропагандата на ислямистите. Правилна стъпка, посочва политологът Марс Сариев и разказва за едно съвещание на Националния съвет за сигурност: "На това заседание президентът ясно заяви, че в Киргизстан се изповядва традиционният ислям. Много млади хора обаче се увличат по салафизма и уахабизма. Това е неприемливо и противоречи на традиционните ценности на Киргизстан. Ето защо ние пропагандираме сега националната култура, акцентираме върху историята и произхода на Киргизстан, върху националните особености на страната ни", отбелязва политологът.

Kirgisien Steppe

Киргизката степ

"Нужни са още по-строги мерки!"

Така например в училищата се изучава епосът "Манас", описващ битието на киргизкия национален герой Манас, смятан за толерантен и отворен към света. Само с Манас обаче терорът не може да бъде спрян, поради което властите в Ош залагат на засилен контрол. Редовно претърсват жилища, арестуват заподозрени - например хора, които притежават забранени екстремистки писания. Нерядко обаче следователите прекаляват, смята правозащитникът Валериан Вахитов: "Тъй като от следователите се очакват конкретни резултати, понякога в домовете на заподозрените се подхвърля забранена литература. Арестите стават от година на година все повече, но това не бива да се тълкува като успех. Трябва да се търсят причините за разрастването на екстремизма", казва Вахитов.

Маматали Турганбаев, заместник-шефът на полицията в Ош, е на друго мнение. Той е убеден, че срещу заподозрените в тероризъм трябва да се прилагат още по-строги мерки: "Наказанията за наемниците са твърде меки. В Казахстан, например, присъдата е доживотен затвор, докато в Киргизстан тези хора получават най-много 15 години лишаване от свобода. У нас не се налагат и забрани за излизане от страната - за разлика от съседен Узбекистан, където такива забрани има. Те важат дори за роднините на заподозрените. Предлагахме и в Киргизстан да се въведе подобна мярка. Но за съжаление нашата конституция не го позволява", казва Турганбаев.

Редакцията препоръчва