За да не се превърнат бежанците в бреме | Новини и анализи от Европа | DW | 25.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

За да не се превърнат бежанците в бреме

Има ли потенциал в бежанците? Различни германски медии обръщат все по-сериозно внимание на въпроса какви са образователното равнище и професионалната квалификация на пристигащите в страната бежанци и мигранти.

В интервю за седмичника "Ди Цайт" икономистът и експерт по образованието Людгер Вьосман между другото казва:

„Проучванията на ОИСР сравняват училищното образование в 81 държави, сред които Сирия и Албания. Ако разгледаме внимателно резултатите на тези две страни, откъдето в Германия идват много бежанци, ще установим нещо отчайващо: в Сирия цели 65 процента от учениците не успяват да достигнат равнището, което ОИСР нарича „основна компетентност”. В Албания процентът е 59, а в Германия – 16. Това означава, че близо две трети от учениците в Сирия се справят много трудно с четенето и писането и могат да решават само най-елементарни аритметични задачи. Това означава още, че – веднъж пристигнали в Германия - тези ученици, дори след като са научили немски, не ще бъдат в състояние да следят учебния материал. Ако анализираме резултатите от международните тестове, ще установим, че сирийските осмокласници изостават с цели пет години в сравнение с германските си връстници. При това там едва 69 процента продължават да учат след основното образование.

Две трети от бежанците нямат професионално образование

Колкото до пристигащите в Германия бежанци, ако разгледаме данните на Федералната агенция по труда, ще установим, че близо две трети от бежанците нямат никакво професионално образование. А след като две трети от младите сирийци, които пристигат тук, са практически неграмотни, те нямат да бъдат в състояние да получат необходимата професионална квалификация и в германски предприятия. Трябва да признаем, че мнозинството млади бежанци не могат да се справят с тукашното тригодишно професионално обучение, което съдържа и доста теория. По данни на Търговската камара в Мюнхен, 70 процента от младите сирийци, афганистанци и иракчани, които преди две години са започнали да учат занаят или професия, междувременно са прекъснали обучението си. Ето защо трябва да им предлагаме най-вече такива професии, които изискват повече практическа дейност и по-малко теоретична основа. Има такива професии, например в отглеждането на болни или безпомощни хора или пък зидарството. На първо време трябва да им осигуряваме едногодишно обучение, а след това да видим кой може да продължи нататък.”

Deutschland Wirtschaft will Flüchtlinge leichter in Jobs bringen (Symbolbild)

На младите мигранти трябва да се предлагат професии, които изискват повече практическа подготовка и по-малко теория

Лудгер Вьосман припомня, че според различни източници, едва 10% от пристигащите в Германия бежанци са висшисти, а две трети нямат никакво професионално образования. В Германия само 14 процента от хората нямат никакво професионално образование и въпреки фантастичната конюнктура в страната, всеки пети от тях е безработен, казва Вьосман. На този фон перспективата на необучените бежанци, които не знаят и немски, е твърде безрадостна. Експертът смята още, че не е реалистично за тази слабо квалифицирана работна ръка да важат тарифите за минималното почасово заплащане в Германия: „Някои твърдят, че ако не им осигурим минималното почасово заплащане, това ще накърни човешкото им достойнство. Нека обаче да кажем истината: ако държим всички бежанци наистина да получават минималното почасово заплащане, повечето нямат никакъв шанс на трудовия пазар в Германия.”

Шансовете на децата от бежански семейства

Специалистът посочва, че много по-добри са шансовете на съвсем малките деца от бежански семейства. При тях обаче не бива да се допускат познатите грешки от предишните миграционни вълни, казва той, и обяснява, че децата от най-ранна възраст трябва да учат немски и да говорят немски в детската градина, а не да остават затворени сред други мигрантски деца. Тоест, от ранна възраст да се предотврати гетоизирането на новопристигналите, затварянето им в техните собствени общности и езици.

В края на интервюто Вьосман казва: „Не е реалистично да очакваме, че бежанците ще решат проблема с липсващите квалифицирани кадри на нашия трудов пазар. През последните години ние много спечелихме от притока на добре образовани хора от други европейски страни. Но ако предприемем правилните мерки по отношение на малките деца на бежанците и успоредно с това се опитаме да дадем на родителите им някаква перспектива за труд и интеграция, след 25 години нашите демографски проблеми може да са по-малки.”

Flüchtlinge - Willkommensklasse

За децата от бежански семейства изучаването на немски трябва да започва от най-ранна възраст

По същата тема вестник „Ди Велт” пише:

Благонадеждни данни за квалификацията на новопристигащите не дават нито Агенцията по труда, нито Службата за миграция и бежанци. Според едно проучване на Института за изследване на трудовия и професионален пазар в Германия, едва пет процента от бежанците имат висше образование, а близо 87 на сто са без каквато и да било професионална квалификация. От това следва, че конкуренцията на трудовия пазар ще бъде главно между старите и новите мигранти, казва икономистът Йенс Рухозе.

"Ако искаме бежанците да не се превърнат в дълготройно бреме"

Истината е, че досега близо 90 процента от бежанците не могат да си намерят работа през първите две години от престоя си в Германия, а след първите пет години все още половината ще бъдат без работа. Ако направим сравнение с бежанците, които дойдоха в Германия след 1995 година, ще установим, че са им трябвали средно по 13 години, докато се изравнят по заетост с предишните поколения мигранти.”

Вестникът цитира и Холгер Бонин, експерт по трудовия пазар, според когото през изминалите десетилетия било установено, че семействата на гастарбайтерите много бавно повишават образователното си ниво. На този фон Бонин стига до извод, който е сходен с казаното от Лудгер Вьосман: „Ако искаме бежанците да не се превърнат в дълготрайно бреме за държавната хазна, те трябва да усвоят работнически професии, и то максимум за десет години. Иначе данъкоплатецът никога няма да види инвестираните си пари.”

Редакцията препоръчва

Реклама