За да не падне България в пропастта | Новини и анализи от България | DW | 13.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За да не падне България в пропастта

"Брюксел е ръчната спирачка на България", заяви преди години Меглена Кунева. Това важи и до днес, но ремонтът на препускащия към катастрофа български влак си остава задача на самата България, пише Георги Папакочев.

До края на януари Еврокомисията ще представи поредните си доклади за напредъка на България и Румъния в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Това обяви в Брюксел говорителят Кристиян Виганд и допълни, че Комисията продължава да поддържа постоянен контакт с властите в двете страни. Позовавайки се на изказване на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер от 2014 година, че в рамките на своя мандат ще прекрати в сегашния му вид продължаващото вече девет години наблюдение над двете балканските държави, български медии прибързано се зарадваха, че краят на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка вече се вижда. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като решение за прекратяване на наблюдението могат да вземат само всички страни-членки на ЕС - и то едва след като ЕК ги убеди, че в наблюдаваните страни са извършени дълбоки и необратими реформи за утвърждаване на върховенството на закона. И ако в Румъния този процес все пак отбелязва някакъв напредък, в България нещата изглеждат другояче.

"Нещо, което е много важно за развитието на демокрацията"

На дискусия, проведена тези дни в София по повод началото на холандското председателство на ЕС, посланикът на страната Томас ван Оорсхот беше категоричен, че мониторингът над България ще продължи докато тя изпълни всички изисквания. Според дипломата, механизмът за наблюдение дава добри резултати, а в поредния доклад, който ще бъде публикуван този месец, ще бъдат отразени всички развития през последната година. В края на декември британската посланичка в България Ема Хопкинс поясни на свой ред, че в документа със сигурност ще има критики - например заради липсата на напредък в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта и по-точно заради „неприетия закон на г-жа Кунева“. Посланичката подчерта освен това, че са необходими още реформи в съдебната власт и подкрепи позицията на председателя на ВКС Лозан Панов, изразена по повод годишнината на съда, като я нарече „проява на един много силен и независим съдебен ум, нещо, което е много важно за развитието на демокрацията".

Известно е, че окончателните оценки в годишните доклади на ЕК стават известни чак в деня на тяхното публикуване, но в България вече се развихриха спекулации. Част от тях се позовават на т.нар. устен доклад на ЕК, представен в средата на август на закрито заседание в Брюксел, откъслечни детайли от който изтекоха в медиите, а други бяха посочени от някои политици. Ден след устния доклад тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов съобщи пред парламентарната правна комисия, че ЕК е застанала категорично зад предложените от него конституционни промени. Комисията освен това е обявила, че „изменението на основния закон ще е ключов фактор за оценката, която ще бъде дадена на управляващите в редовния доклад“. От публикации в медиите стана известно, че силна подкрепа за действията на вече бившия министър са изказали Германия, Франция, Великобритания и Холандия.

Bulgarien EU Fahnen Flaggen

ЕК ще представи доклада си за България по всяка вероятност на 27 януари

„Сламки“ за оценките в доклада подхвърли и вицепремиерката Меглена Кунева. След среща в София с представители на ЕК, които подготвят мониторинговия доклад, Кунева призна: „По отношение на антикорупционния закон нямаше как да се похвалим с вече приет закон, нито със сформирано бюро за противодействие на корупцията и работеща институция, защото това беше бламирано в парламента. Приети промени в Конституцията по отношение на съдебната власт също няма. Процесуалните закони за съдебната реформа се чакат. Трябва да се докажат с действия достоверността на българската политическа класа, надеждността на нашата правосъдна система, политическата ни воля, които да кореспондират с ценностите на ЕС“, каза вицепремиерката пред медиите.

"За да не паднем в пропастта"

В края на 2012 година Кунева каза в интервю и друго: че „Брюксел е ръчната спирачка на България, за да не паднем в пропастта“. По-късно авторът на интервюто с нея, журналистът Веселин Желев, допълни в своя публикация, че „ръчката“ на тази спирачка е Механизмът за сътрудничество и проверка, с който ЕК наблюдава областите правосъдие и вътрешни работи. Какво обаче се крие в пропастта, за която говори Меглена Кунева? Там се вижда прокуратура, за която има съмнения, че изпълнява политически поръчки. Прозира странна липса на осъдени и въдворени зад решетките висши чиновници и политици. Усеща се зависимостта на държавни институции и политически партии от скандалния сенчест кръг „Кой“. Наблюдава се безнаказана престъпност и повсеместна корупция. Медийната свобода е силно застрашена, няма яснота кой какво притежава на медийния пазар, езикът на омразата се лее отвсякъде. Съдии протестират срещу бламирането на съдебната реформа, от всички страни се дочува гражданско недоволство и боботене на социалното напрежение.

В една такава атмосфера възниква въпросът кой е в състояние да дръпне спирачката на препускащия към катастрофа български влак. Отговорът е лесен - това все още е Брюксел. Но ремонтът на влака е задача на самата България. И то вече за девети път.

Реклама