За да не идват повече бедни европейци в Германия | Новини и анализи от България | DW | 30.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За да не идват повече бедни европейци в Германия

Германия се страхува от евентуална нова вълна на т.нар. мигранти по бедност, идващи най-вече от България и Румъния. Затова Берлин планира да ограничи със закон тъй привлекателните социални помощи за гражданите на ЕС.

default

Андреа Налес

В началото на декември Федералният социален съд реши, че германските общини са длъжни да изплащат социални помощи на безработните мигранти, граждани на държави от ЕС, пребивавали над шест месеца в Германия. В отговор на това решение сега германската социална министърка обяви, че планира закон, който да ограничи социалните помощи. "Не може общините да се грижат неограничено за чужденци от страните-членки на ЕС, които не разполагат със средства. Ние сме длъжни да ги предпазим от подобно нещо", заяви Андреа Налес пред вестник "Райнише пост". "Общините имат така или иначе твърде много нови задачи покрай бежанците", каза министърката.

Андреа Налес ще може да каже как ще изглежда новият закон, едва след като разполага с пълната обосновка на решението на Федералния социален съд. Тя обаче е уверена, че федералното правителство бързо ще постигне единодушие по този въпрос.

Редакцията препоръчва

Да не насърчаваме миграцията по бедност!

Председателката на групата на федералните провинции от ХСС Герда Хаселфелд одобрява предложението на Андреа Налес за нов закон за социалните помощи за граждани от ЕС, пребиваващи в Германия.

"Всичко друго ще бъде не само допълнително натоварване за нашата социална система, но и ще насърчи миграцията", заяви тя. "Когато социалната помощ в Германия е по-висока от доходите в родната страна на мигрантите, тя ще насърчава миграцията по бедност", твърди Герда Хаселфелд и допълва: "Ние трябва да предотвартим това на всяка цена!"

Решението на Федералния социален съд е във връзка със случая на родена в Босна жена, която междувременно има шведско гражданство и живее с трите си деца в Германия. Едно от бюрата по труда в Берлин й е спряло изплащането на помощ ите за безработни, защото като търсещи работа чужденци майката и пълнолетната и дъщеря нямат право на помощ за безработни. Бюрото по труда в Берлин е прекратило изплащането на социални помощи и за другите й деца.

Този случай стигна до Европейския съд в Люксембург. В средата на септември той потвърди германската практика, според която граждани на ЕС, които никога не са работили в Германия, нямат право да получават помощи по програмата Харц-4. И Федералният социален съд в Касел потвърди правото да се отказват плащания тип Харц-4 на чужденци от ЕС, но от друга страна обяви, че те имат принципно право на социални помощи. Съдиите в Касел обявиха, че най-късно след шест месеца пребиваване в страната чужденците следва да получат право на социални помощи. Те се позоваха на решение на Германския конституционен съд, според което "съществува основно право на екзистенцминимум, гарантиращ достойно човешко съществуване".

След решението на Федералния социален съд случаят трябва да бъде проверен отново от берлински социален съд. Той трябва да установи дали родената в Босна жена и децата ѝ пребивават над шест месеца в Германия. Ако се окаже така, то те биха имали право на социални помощи. Според изчисленията на сСружението на германските градове и общини, посредством решението на Федералния социален съд претенции за социални помощи в Германия биха имали още 130 000 мигранти. Точно затова германската социална министърка планира да ограничи социалните помощи за граждани на ЕС със закон.