За да не загуби България информационната война: уроците от Украйна | Новини и анализи от Европа | DW | 13.12.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

За да не загуби България информационната война: уроците от Украйна

Украйна реагира на руската информационна агресия - въвежда в училищата обучение по медийна грамотност и критично мислене. Ако не иска да загуби информационната война, България също трябва да помисли за подобни мерки.

Украйна въвежда обучения по медийна грамотност и критично мислене в училищата. "Това е много важно, защото сме в истинска война с Русия – и то не само на източния, а и на информационния фронт”, казва Раиса Евтушенко, експерт в Министерството на образованието в Киев.

До 2014 г., когато революцията (Майдана) доведе до свалянето и бягството на президента Виктор Янукович, властите не са обръщали никакво внимание на нуждата от такова обучение. "За Янукович беше важно хората да гледат телевизия и да вярват. Когато започна агресията на Русия, всички разбраха, че Украйна губи информационната война”, казва Евтушенко.

Пирамидално обучение

Редакцията препоръчва

Вече са обучени хиляди начални учители, като проектът продължава и с обучение на учители от средните класове. В средното образование специално внимание се обръща на медийната грамотност. Първо учителите, а после учениците се обучават как се прави анализ и как се разпознават фалшивите новини. Процесът не е лесен. "Много е трудно на учителите със съветско образование да се променят и да схванат, че не всяка разпространена новина е истина”, обяснява Евтушенко.

Системата на обучение е пирамидална - първо се обучават мултипликатори, които обучават учителите и т.н. Едно от помагалата по медийна грамотност е издадено с подкрепата на Медийната академия на Дойче веле и Федералното министерство на Германия за икономическо сътрудничество и развитие (BMZ). А в специалния учебник, издаден тази година, вече присъства и информация за собствениците на украинските медии. Обяснява се и как собствениците на телевизии оказват натиск върху журналистите и упражняват влияние върху публиката. В Украйна част от големите политически играчи са и собственици на медии.

В страната нападенията над журналисти са ежедневие. След побой в Черкаси през юни тази почина журналист Вадим Комаров, който се е занимавал с местната корупция. Разпространено е мнението, че журналисти, които много се ровят, могат и да отнесат някой бой, казва Сергей Томиленко, председател на Националния съюз на журналистите в Украйна. Той обяснява, че в Украйна журналистите открай време се делят на "добри и лоши, правилни и неправилни, патриотични или непатриотични, агенти на Москва или на Вашингтон".

Наказателна отговорност за фалшиви новини

В журналистическия съюз са разтревожени от намерението на правителството да затегне правилата за медиите. "От Министерството на културата твърдят, че искат да ограничат дезинформацията, но ние смятаме, че това може да се използва и срещу журналисти, които критикуват властта." Украинското правителство планира да въведе наказателна отговорност за разпространяването на фалшиви новини. Според Томиленко обаче многозначителен е фактът, че инициаторът на този закон преди това е ръководил медийния холдинг на Виктор Пенчук, където също били разпространявани фалшиви и недостоверни новини, както и откровени манипулации.

Под особено сериозен натиск попадат медиите, които са смятани за проруски. В канала NEWSONE има три случая на бой в ефира: украински националисти се нахвърлят върху водещите, които са жени. Както отделни политици, така и агитатори в социалните мрежи насърчават нападенията срещу „неудобни" журналисти, а това създава все по-голямо чувство за безнаказаност. "Първо нападат проруски журналисти, но после стигат и до местните. Това лято набиха сътрудник на (държавната информационна агенция - бел. авт.) “Укринформ", разказа Томиленко. Според него, побойниците се чувстват недосегаеми. Той предполага още, че някои от тези групировки са свързани със специалните служби, но не изключва вероятността зад част от тях да стои Русия, която извлича полза от техните действия.

Паралелите с България

Илюстрация от профила във Фейсбук на украинското Министерство на информационната политика

Илюстрация от профила във Фейсбук на украинското Министерство на информационната политика

В Украйна се води кървава война, а не само информационна. Но въпреки това могат да се направят паралели със ситуацията в България, където медиите също се контролират от малък брой собственици, обвързани с политиката. И в България фалшивите новини са всекидневие и могъщ фактор. Нека да припомним например, че вече от месеци хиляди хора (поне в социалните мрежи) протестират срещу несъществуващи опити на държавата да отнема деца и да ги праща в Норвегия. В София Министерството на културата и ресорната парламентарна комисия в момента мислят по нов медиен закон. Засега е ясно само едно: управляващите искат по-здрав политически контрол над обществените медии.

Въпрос на национална сигурност

В класацията "Индекс за медийна грамотност” България заема 29 място от 35 европейски държави. Според автора на изследването Марин Лесенски, работата за справянето с отрицателните ефекти на дезинформацията и фалшивите новини трябва да започне с най-основните неща. Да се възстанови общественото доверие, да се пребори корупцията, да се гарантира медийната свобода, да се повишава образоваността - това са най-подходящите стратегии за „ваксинация“ срещу фалшивите новини.

Заслужава си да се помисли за обучения по медийна грамотност на журналисти, учители и ученици - преди “информационната война” да бъде загубена. Както става ясно от опита на Украйна, това е въпрос на национална сигурност.

Реклама