За ′′германските варвари′′ и ′′бъзливите французи′′ | Начало | DW | 13.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

За ''германските варвари'' и ''бъзливите французи''

Векове наред германци и французи ту се обичат, ту се мразят. Като омразата определено надделява. Пропагандата е основно оръжие във войните между двата съседни народа.

Кайзер Вилхем II тръгва на война, възседнал гордо коня си, а зад него е строена храбрата му армия. Само че на тази пропагандна пощенска картичка, излязла във Франция малко след началото на Първата световна война, кайзерът определено не изглежда като силен и смел владетел (виж снимката горе). Вилхелм II е възседнал дървено детско конче, на главата си носи нощно гърне, а армията му се състои от малки оловни войници. Целта на тази пощенска картичка е пределно ясна: да осмее германския милитаризъм. Тъй като по това време французите се страхуват от германското военно надмощие, окарикатуряването на германския кайзер има за цел да вдъхне кураж на френските войници.

Техните войни

Историята на взаимните хули и обиди е много дълга. Също както и враждата между двете нации, която избухва много преди 1914 година. В началото на Първата световна война германските войски навлизат във Франция. Сто години преди това се случва точно обратното - Наполеон Бонапарт напира към Прусия и дори успява да навлезе в Берлин.

"Туй е германската ни татковина,

Где смет французка ще изринем,

Где всякой парижанин враг е първи,

Где всякой германец брат е кървен.

Така ще бъде! Германия ще ни пребъде!"

Ернст Мориц Арнд пише тази песен през 1813 година, след Битката на народите, която слага край на господството на Наполеон в Германия. Няколко десетилетия по-късно, през 1870 година, двете съседни нации отново влизат във война. Франция обявява война на Прусия и нейните съюзници. Повод за избухването на този военен конфликт е т.нар. "Емска телеграма", в която пруският министър-председател Ото фон Бисмарк представя в доста преиначен вид един разговор между пруския крал Вилхелм I и френския посланик граф Венсан Бенедети.

След германската победа французите са изложени на още едно унижение: през 1871 година германците провъзгласяват новата си империя не къде да е, а в Огледалната зала на Версай. И още нещо: част от тази нова империя са вече и анексираните региони Елзас и Лотарингия. Името на Бисмарк дори влиза във френския език - глаголът "бисмарке" означава в превод "надхитрям".

1. Weltkrieg - Kriegspropaganda

На тази френска карикатура кайзер Вилхелм е в хватката на френския държавен глава Реймон Поанкаре

Оттук нататък отношенията между двете нации се описват все по-често с понятието "наследена вражда". В главите на французите съществуват две Германии - добрата Германия на Шилер и Гьоте и агресивната милитаристична Германия, чието олицетворение е Прусия. Германците на свой ред - въпреки възхитата им от френската култура, гледат на французите с огромно недоверие и се опасяват, че Франция търси възмездие за поражението от 1871 година. Въпреки всичко това обаче в двустранните отношения настъпва известно подобрение. А през 1901 година френският е въведен като първи модерен западен език в германските училища.

Силата на пропагандата

През 1914 година помирението внезапно приключва, след като на 3 август Германия обявява война на Франция. Изхождайки от предишния си опит и от победата през 1871 година, германското командване смята френската армия за слаба, неорганизирана и лошо въоръжена. И много страхлива, ако се вярва на германската пропаганда.

Но и френската пропаганда е много активна. "С истинко удоволствие и безмилостна диващина войниците на кайзера завършиха разрушителното си дело, както им бе заръчано от техните командири", пише вестник "Le Miroir" през септември 1914 година. Френските издания се надпреварват да публикуват снимки на църкви и библиотеки, разрушени от германците. Разпространяват се и фотографии на германски войници, които убиват цивилни граждани. Посланието на френската пропаганда е ясно: германците и техните войници са нецивилизовани и безкултурни варвари.

Войната между двете нации продължава цели четири години, а през 1939 година те отново се изправят една срещу друга на бойното поле. Едва през 1963 година, с подписването на Елисейския договор, вековната "наследена вражда" е окончателно погребана. И вечните врагове най-сетне стават приятели.

Редакцията препоръчва