Защо чужденците в Германия не искат бежанци? | Новини и анализи от Европа | DW | 22.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо чужденците в Германия не искат бежанци?

Сърби, хървати, руснаци: германците с чужди корени често имат задръжки към новопристигащите бежанци и мигранти. А всъщност много от тях са дошли навремето като бежанци или икономически мигранти. Защо тогава тази омраза?

Война, разрушения, бягство: Дарко Толич е приживял всичко това. Когато в началото на 1990-те в родния му град избухват боевете между сърби и хървати, баща му грабва него и сестра му и заедно с майка им ги отвежда при родителите си в Баден Вюртемберг. Бащата се завръща обратно в Добой, за да воюва, а майката остава в Германия. Тя е медицинска сестра и бързо намира работа в една болница, тъй като по онова време има недостиг на персонал. И докато повечето босненски бежанци бързо биват връщани обратно, семейство Толич остава във Федералната република.

Днес Дарко Толич е на 28 години и се ангажира политически срещу бежанците и мигрантите. Най-вече срещу неевропейските. "Европа е родина на европейските народи и трябва да остане европейска. Германия трябва да си остане германска", казва босненският хърватин от Щутгарт.

Редакцията препоръчва

"Хърватският кръстоносец"

Дарко Толич е основател на германския клон на една дяснорадикална хърватска партия. През последните години той открито защитава германските десни екстремисти от Национално-демократическата партия NPD. В разговор с ДВ Толич твърди, че те са най-близо да неговия мироглед. "Хърватският кръстоносец", както го наричат, иска да "спаси Европа от измирането на европейските народи и размножаването на неевропейските народи". Толич смята, че германците се твърде неивни и не могат да осъзнаят опасностите от неконтролираната миграция, същевременно нарича африканските и азиатските мигранти "нашественици, които злоупотребяват с упадъка на Европа". И това трябвало да се каже открито, смята той.

Дарко Толич не е единичен случай. В редиците на десните радикали и неонацистките групировки се подвизават много млади политици, които са дошли в Германия като бежанци или икономически мигранти от страните на бивша Югославия. Един от тях е Сафет Бабич, който е председател на NPD в Трир. Бабич е отявлен нацист с босненски корени. Или пък Дубравко Мандич, един от "новите бунтари" в партията "Алтернатива за Германия", който сипе расистки лозунги срещу американския президент Брак Обама. Мандич е роден в Сараево. Баща му пристига в Германия в началото на 1990-те години, за да помага за интеграцията на босненските бежанци в новата им родина. А днес синът му бълва огън и жупел срещу чужденците във Федералната република.

Социологът от Бамберг Фридрих Хекман твърди, че това не е нов феномен. "Мигрантите също имат предразсъдъци. Те ги носят в себе си и ги доразвиват в Германия срещу другите мигрантски групи и срещу германското мнозинство", казва той. Хекман дава за пример многото преселници от бившия Съветски съюз, които са донесли със себе си "много силни предразсъдъци най-вече срещу мюсюлманите". "Уседналите мигранти много често имат резерви спрямо новодошлите. Същият феномен се наблюдава и в класически мигрантската Америка, където мнозинството от мигрантите е категорично против нова миграция", разказва още Хекман.

През 1990-те години пък турските групи в Германия бяха настроени срещу късните преселници от Източна Европа, защото смятаха, че те получават много привилегии: турците трябвало да изграждат с мъки живота си на гастарбайтери в Германия, а новодошлите преселници получавали всичко наготово - жилище, интеграционни курсове, езикови курсове и германско гражданство.

Kroatien Darko Tolic Politiker

Дарко Толич

Страхът от конкуренцията

"В началото на 1990-те години в Германия имахме миграционна криза, която може да се сравнява със сегашната. През 1992 година тук имаше 1,5 милиона мигранти. Стигна се до насилствени сблъсъци, имаше палежи и убити. Постепенно ситуацията се успокои след затягането на правото за предоставяне на убежище, което ограничи миграцията", казва социологът Хекман. Според него, уседналите мигранти са се страхували, че новите пришълци застрашават постигнатото от тях. "Това беше един вид конкурентна борба между устоновените и новодошлите мигранти за едни и същи ресурси". Както и сега. Днес тази борба се води и в социалните мрежи, където новодошлите често биват наричани "асоциални типове", "мързеливци" и "изнасилвачи".

Самопровъзгласилият се за "спасител на Европа" Дарко Толич твърди, че финансовата страна на въпроса изобщо не го интересува. "Дойдох тук като млад европеец в една европейска страна. И това е легитимно. Аз съм един гостенин, който един ден ще иска да се върне в своята родина", казва той.

Междувременно всеки пети от около 80-те милиона германски граждани е с мигрантски корени. Това означава, че неговите родители или баби и дядовци са дошли като мигранти в Германия.

Резултатите от една анкета на социологическия институт YouGov от края на миналата година показват, че 40% от германците с миграционни корени смятат, че Германия трябва да приема по-малко бежанци, отколкото сега. 45% от хората без миграционни корени споделят същото мнение. А 24% от уседналите мигранти дори смятат, че Германия изобщо не трябва да приема бежанци. На същото мнение са и 25 на сто от анкетираните германци. Разликата в процентите между германските граждани с и без миграционни корени е минимална. А това може да бъде тълкувано и като знак, че поне по тази точка интеграцията в Германия е успешна.

Реклама