Защо удариха ″Биволъ″? | Новини и анализи от България | DW | 07.08.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Защо удариха "Биволъ"?

Ударът срещу "Биволъ" трябваше да напомни на журналистите "под чужд флаг", че връзките им извън България с нищо не ги защитават вътре в страната. Показа и още нещо - свързано лично с Борисов.

С „Апартаментгейт" българската разследваща журналистика сякаш се измъкна от буферната зона на хипотезите и  навлезе в нов период - на ефективна санкция срещу хората с власт. Не че преди не се е занимавала с този контингент, макар и рядко да е стигала до най-високите му етажи. И не че сега сагата за апартаменти и тераси води до ядрото на корупцията - там, където се разпределят милиони и милиарди от европейските фондове и от обществени поръчки. Но, така или иначе, „Апартаментгейт" превърна втория човек на управляващата партия в неин редови член. Видя се, че и у нас разследващата журналистика има власт да сваля от власт.

Впрочем, тъкмо в това се състои Четвъртата власт. Тя не е власт на медиите над хората, както изглежда на пръв поглед, а власт на хората над политическата власт, осъществявана чрез медиите. Затова и хората масово преживяха „Апартаментгейт" и последвалите оставки като собствена победа. Така че, каквито и обвинения да си отправят политиците помежду си, те никога не могат да се сравняват по сила и ефект с онези, които повдигнат медиите.

Разбира се, медиите стават Четвърта власт, само ако са достатъчно независими от другите три власти, за да могат да упражняват контролната си функция над тях. И ако другите три власти са достатъчно зависими от медиите, за да се влияят от критиките им - т.е. ако не обитават сараите на недосегаемостта и не са надянали скафандрите на гьонсуратлъка.

Формула за лично оцеляване

Редакцията препоръчва

Традиционно разследващата журналистика е в най-пряко взаимодействие с Третата власт - с органите на правораздаването. Тези органи подхващат нейните сюжети и ги продължават с институционални средства. У нас обаче, особено когато става дума за държавни мъже, не е така. Наказанието на осветените от медиите високопоставени грешници се изпълнява от изпълнителната власт и лично от върховния ѝ представител – министър-председателя на страната. Той е „слабото звено” в дежурната кръгова отбрана на властите срещу разследващата журналистика.

Премиерът демонстрира, че под медийно давление умее да жертва дори най-близките си съратници и от това да трупа, а не да губи, политически дивиденти. Тези публични жертвоприношения са станали устойчив елемент от формулата на собственото му оцеляване. „Апартаментгейт" дефинитивно показа, че от Борисов не става съюзник в борбата с разследващата журналистика. Така че трябваше решително да бъде ударена самата разследваща журналистика, за да няма нужда той повече да се съобразява с разкритията ѝ. Стана ясно, че след „Апартаментгейт" жертви ще падат и от „другата страна”.

Очаквано, в центъра на удара - за пореден път и за назидание на останалите - попадна сайтът за журналистически разследвания „Биволъ”. Едно, защото е най-радикален в атаките си към властта с цялото ѝ сложно балансирано политико-корпоративно статукво. И второ, защото без да е докрай чужда медия, се ползва със статут, който я поставя извън въпросното статукво и ѝ дава свободата с всички сили да играе срещу него. Ненапразно първите разкрития за „Апартаментгейт" излязоха в друга  чужда медия - възстановилата българския си клон „Свободна Европа”. И сега на журналистите „под чужд флаг” трябваше да им се напомни, че връзките им навън с нищо не ги защитават вътре в страната. И че дори чисто физически могат набързо да бъдат прибрани с „европейска заповед”, издадена от съответната местна институция.

Удар срещу Биволъ"

Част от „ударната сила” на следващия голям скандал в държавата - „НАП гейт" - бе отклонена към „Биволъ”. Публично се появиха „доказателства”, че лично главният му редактор е замесен в незаконното изтичане „в особено големи размери” на лични данни, че той е съучастник или най-малкото бенефициент на хакера, така че може да лежи в затвора за кибер тероризъм. Всъщност „доказателствата" срещу него могат да се превърнат в такива, едва когато бъдат приети от съда. А съдебен процес не само не е започнал, но няма и обвинителен акт, нито дори убедителна за обществото версия кой е престъпникът, коя е жертвата му, какъв е мотивът му и какво е оръжието му.

Георги Лозанов

Георги Лозанов

В такава ситуация изпреварващото уличаване на „Биволъ" служи не на криминалното разследване, а на разправата с разследващите журналисти, работещите за сайта. Публичното внушение, че те носят вина за престъпление, засягащо милиони българи, негласно им казва: ето с какви измами тези прехвалени борци за справедливост си вадят хляба на ваш гръб, ето какво те наричат разследваща журналистика - разследващата журналистика всъщност не е нищо повече от хакерство, не ѝ вярвайте и се пазете от нея! Разправата с „Биволъ" се усети от журналистическата колегия като разправа с разследващата журналистика, поради което най-активната в момента у нас журналистическа организация - АЕЖ - се почувства длъжна да излезе с декларация в нейна защита.

„Биволъ" може би няма най-безупречната професионална репутация - разследванията му повдигат въпроса как се стига да публично недостъпна информация и дали медията не облагодетелства определени среди, докато се бори с някои прояви на социалното зло. Това обаче е дълъг професионален разговор, който няма нищо общо с нетърпеливото желание на властта да срине репутацията му, а оттам и на разследващата журналистика като цяло. И малкият аванс, който свободата на словото получи с „Апартаментгейт", да бъде заличен с „НАП гейт".

 

Реклама