″Защо точно аз се спасих?″: историята на българската еврейка Регина Канети | Новини и анализи от България | DW | 19.08.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Защо точно аз се спасих?": историята на българската еврейка Регина Канети

"Хора като нея носят усещането за една друга България": през 1940 еврейката Регина Канети оцелява по чудо след драматично бягство от България. Днес е на 100 години, в почти 80 от които служи на Бог. Ето нейната история:

Регина Канети

Регина Канети

За хората-факли, които осветяват пътя за идващите след тях, обикновено казваме, че имат мисия. Като българската еврейка Регина Канети, навършила наскоро 100 години, почти 80 от които са преминали в служене на Бог.

"Хора като нея носят усещането за една друга България"

Регина, която е от фамилията на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети, е била монахиня в манастира "Ecce Homo" в Ерусалим, издигнат на мястото, където Пилат Понтийски посочил окървавения Исус със същите думи: “Ето го човека!”. В момента живее в манастира в Ейн Карем, който е предградие на Ерусалим. За нейната мисия разказва в документалния си филм “Salve Regina” режисьорката Мария Моева.

“Salve Regina” е началото на най-силната католическа молитва: "Salve, Regina, mater misericordiae. Vita, dulcedo et spes nostra, salve" (Привет, кралице, майко милостива, живот, сладост и надежда наша, привет). "Затова и го избрах за заглавие на филма", разказва Мария. Запознава се с Регина по време на екскурзия в Израел - благодарение на гида Теодора Ашер, която е преводач на книгата “От родина към отечество” на Шломо Шеалтиел, задълбочено изследване на емиграцията на българските евреи.

Мария начаса решава да направи филм за Регина. “Хора като нея носят усещането за една друга България. България, в която истинското хуманитарно образование е давало широта на ума, възгледите, възприятието на света изобщо”, казва режисьорката.

Регина Канети и Мария Моева

Регина Канети с Мария Моева

Дребничка, но изправена, 100-годишната Регина използва Facebook и WhatsApp, пише мейли и следи коментарите във Viber, където е групата ѝ по гимнастика. Освен това не спира да следи политиката, обградена от своите стотици книги, в т.ч. по психоанализа и архитектура. “Помня Лъвски”, казва тя на Мария, докато си говорят за България. “Левски? - Да, Левски, българин с достойнство”.

Пътят на Регина

Във филма Регина Канети говори на български език, макар да не го е ползвала от десетилетия, но също и на иврит, английски и френски, който говори от ранно детство наред с майчиния си ладино. Родена в центъра на София, срещу храма “Александър Невски”, от 3-годишна тръгва на френска детска градина. Но ладино, езикът на сефарадските евреи, прогонени от Испания и приети в Османската империя, вече няма с кого да говори. Впрочем, на ладино говори и чете в някогашния Русчук и Елиас Канети. И както за него и братята му е отредено европейско възпитание, така и Регина, сестра ѝ и братовчедките им до една са възпитанички на девическия френски колеж “Нотр Дам де Сион”, основан в Русе през 1897 г. и закрит по-късно от “народната власт” заедно с останалите чуждоезични колежи в България.

Регина реже тортата за 100-годишнината си

Регина реже тортата за 100-годишнината си

Редакцията препоръчва

По спомени на Регина, половината от момичетата в “Нотр Дам де Сион” са били еврейки, а конгрегацията, създадена в Париж през 1843, повече от 150 години поддържа колежи по цял свят, наред с това и манастира "Ecce Homo". За 100-годишнината на любимото си училище Регина Канети се връща за първи и последен път в България, след като я напуска като нелегален емигрант на борда на кораба “Салвадор” през 1940 - годината, в която завършва френския колеж в Русе.

Във Варна на борда на “Салвадор” се качват над 300 души, сред които и 18-годишната Регина заедно с майка си, баща си и брат си (сестра ѝ пристига в Израел по-късно омъжена). Целта им: Обетованата земя. През 40-те години на миналия век 4000 евреи, които нямат българско гражданство, трябва да напуснат България. “Така каза България, защото ако стане нещо, не може да ни защити”, спомня си Регина. Те потеглят през декември 1940, само два месеца след като в българския парламент започва обсъждането на Закона за защита на нацията. С влизането му в сила през януари 1941 антисемитизмът вече е законово утвърден.

Но съдбата на "Салвадор" е трагична: по време на буря корабът потъва край турските брегове. Спасяват се само малцина, сред които Регина и баща ѝ. Останалите са погребани в общ гроб, а в Ерусалим има паметна плоча на загиналите от “Салвадор”, на която са изписани и имената на майката и брата на Регина - Морис и Рахел Канети.

Регина Канети

Регина Канети в дома си

“Баща ми ни хвърли във водата - беше студена като лед, а вълните бяха огромни. И точно когато си казах, че не мога повече, че ще умра, една вълна ме изхвърли на брега. Питах Бог: Защо, защо точно аз се спасих? Трябваше да умра като майка си, като брат си. Но не. Имах мисия”, разказва Регина.

След Турция следва кибуц в Хайфа, където Регина сее картофи, дои крави. А междувременно се случва това: ”Сестрите от “Нотр Дам де Сион” в Русе се обадиха на сестрите в Турция, а те се свързаха със сестрите в манастира в Ерусалим. Посетих сестрите в Ерусалим и започнах да дишам леко. Бях си вкъщи”, спомня си Регина.

"Беше ли добър човек - това ще ме пита Бог"

Баща ѝ, който не е религиозен, не иска Регина да става монахиня, да влиза “в този гроб”. Но младата жена следва неотклонно пътя си. Сестра Канети преподава близо 15 години латински и френски език в лицеите на “Нотр Дам де Сион” в Истанбул, Александрия, Тунис и Ерусалим (възпитанички на турския лицей, който работи до ден-днешен, са били двете осиновени дъщери на основателя на турската република Ататюрк). Споменът на Регина за периода ѝ като преподавател в Истанбул е свързан най-вече с наказанието да не общува с децата, след като разказала на ученичките как сестрите-сионки се грижат за проститутките.

Регина от времената, когато е преподавала латински и френски език

Сестра Регина от времената, когато е преподавала латински и френски език

Във филма, посветен на Регина Канети, отец Давид Нойхауз, главен викарий на ивритоезичните католически общности в Израел, казва: “Има хора, които са евреи и когато приемат католицизма, казват: Благодаря ти, Господи, че вече не съм такъв. Аз обаче смятам, че ние с Регина сме двойно благословени: Регина се гордее, че е еврейка и католичка - и аз се гордея, че съм евреин и католик”.

Как самата Регина разбира тази двойна благословия? “Много хора не знаят защо се казва "избран народ" (евреите, бел.а.). Чрез вас хората ще знаят, че има Бог - това е мисията на Израел. Всеки един, който вярва в Бог и Божието присъствие, той е Израел”.

Въпреки преживените от нея трагедии, Регина цял живот разпръсква радост - много топъл човек е, човек, който се интересува от другите, казва за нея отец Давид. А за баща си, умрял в ръцете ѝ, Регина разказва: “Той не беше религиозен, рядко ходеше в синагогата. Но последните му думи бяха: “Боже, Боже!”, на български. Сигурно най-сетне се е срещнал с Бог”.

“Няма религия - религията е моята лична връзка с Бог. Когато умра, Бог няма да ме пита дали съм била еврейка, християнка или будистка. Беше ли добър човек - това ще ме пита”, казва Регина Канети.

*****

Вижте и това видео:

Вижте видеото 04:46

Британският лорд, който помага на деца бежанци