Защо толкова много българи си останаха вкъщи | Новини и анализи от България | DW | 08.06.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Защо толкова много българи си останаха вкъщи

Те бяха внушителното мнозинство на последните избори - негласувалите българи. Кое е това мълчаливо мнозинство, останало си по къщите, и каква партия би могла да ги спечели за свой електорат? Анализ на Георги Лозанов.

Доста измамни са впечатленията, които изборните резултати създават за нагласите в обществото - просто защото по-голямата част от него не отива до урните. Спрямо предишните евроизбори на тези внушителното мнозинство на негласувалите (повече от две трети) нарасна с още 3%. Част от негласувалите сигурно го правят от граждански мързел, но останалите просто не виждат на политическия пазар продукт, който да им харесва достатъчно. И няма как да ги активираш с нещо друго.

Например с наказателен вот срещу управляващите. Това се видя от резултатите на БСП, която изцяло заложи на него и така го докара до оставка на председателката си. Ако пък Нинова, каквито подозрения се чуха, сама е платила за социология, която да показва, че водят пред ГЕРБ, значи е платила за оставката си. Защото тъкмо така излезе виновна, че не са спечелили, след като са  водили. Социолозите убиват политиците с прегръдка.

Редакцията препоръчва

Другият аспект на наказателния вот – борбата с корупцията, който беше лайтмотив в кампанията на ДБ, също не даде достатъчно категоричен резултат. И то въпреки попътния вятър от разследванията в Апартаментгейт.

Кой е той - "негово величество" Негласуващият?

Мълчаливото мнозинство, останало си по къщите, не изразява индиректна подкрепа за управляващите или за някоя друга от съществуващите партии, а разочарование от всичките вкупом. То иска нов играч на политическия терен, който да няма нищо общо с наличните. То е електорат на големия отсъстващ. Как би изглеждал той?

За неговия профил може да се съди по профила на самите негласуващи. Очертаването му е трудна задача, защото социолозите изследват гласувалите, а негласувалите остават зад завесата на собствената си пасивност. И все пак има агенции като „Алфа рисърч”, които ти позволяват да надникнеш зад нея.

Негласуващият, за когото това е заявен избор, изглежда приблизително така: българин от всички възрасти, провинциалист, наемен работник, средно до слабо образован, който живее скромно с месечен доход около 500 лева. Ще кажете, че това е валидно за по-голямата част от нацията. Така е, и съответно по-голямата част от нацията не гласува.

Коя е партията на негласувалите?

Партията, която би привлякла този девствен електорат, логично ще трябва да се позиционира някъде в умереното ляво. Нишата е свободна. БСП вече 30 години се прави, че я заема, но това е мимикрия. И не толкова, защото, когато е на власт, провежда дясна икономическа политика или защото влиза в корпоративни обвързаности с едрия бизнес. А защото изповядва някакво консервативно православно-комунистическо русофилство, цинично лансирано като грижа за националните ни интереси, което я ориентира на Изток към Кремъл и Евразия. Дотолкова, че не можа да понесе бившият ѝ председател Сергей Станишев да стане лице на западноевропейската либерална левица и се опита да го маргинализира. В нейните идейни редици се подреди президентът, нищо че трябва да е партийно неутрален и че бил уж „натовски генерал”.

Главната роля на БСП през прехода бе на Ноев ковчег за номенклатурните и редовите партийни остатъци от съветския период и за техните потомци и бенефициенти. Така социалистическата партия се превърна в паметник на собственото си комунистическо минало. В този смисъл тя не е политически, а исторически феномен, който се възпроизвежда политически по историческа инерция.

БСП не можа да понесе бившият ѝ председател Станишев да стане лице на европейската либерална левица

БСП не можа да понесе бившият ѝ председател Станишев да стане лице на европейската либерална левица

Вероятно усещането, че лявата ниша стои незаета, накара и градската десница да се преориентира нататък, като се откаже от разделението ляво-дясно. Така обаче тя не разшири подкрепата си, защото продължава да печели главно от това, че е алтернатива на комунизма и по-сетнешните му посткомунистически трансформации. 

Трябва да е социалдемократически ориентирана

Шансът на партията на негласувалите е да успее за първи път след Девети септември да свърже лявото с демокрацията, което от само себе си би я причислило към социалдемокрацията. Далеч обаче от кукувиците на прехода, като Александър Томов, които се опитваха да мътят в нейното гнездо. И като продължение на политическите възгледи и поведение на социалдемократи като Петър Дертлиев, когото комунистите със сложни машинации успяха да изолират в началото на прехода. Защото не без основание виждаха в него по-голямата заплаха, отколкото в СДС.

Една социалдемократическа партия днес естествено ще попадне и в напрегнатия европейски контекст на атаката срещу либерализма и ще трябва да съумее да го защити на местна почва. Досега такава роля открито не е поел нито един от действащите политически субекти. Ако не броим маскировъчната риторика на ДПС, което е етническа партия и затова няма как да е и либерална.

Георги Лозанов

Георги Лозанов

Новата партия ще трябва да разбие монопола на националистите върху патриотизма, който да стане по-малко консервативно ксенофобски и повече толерантен към различните и чувствителен към човешките права. При това не с лозунги и абстрактни уверения, а в диалог с политически дезинтересираните избиратели, който да е остатъчно ефективен, за да може да ги превърне от негласуващи в свои гласоподаватели.

За Борисов и Слави 

В това отношение естественият враг на новия субект в политическата джунгла би бил Бойко Борисов, на когото там му е силата – да общува с всекидневния човек и да го привлича като разпръсква властова еротика. То може и да е полезно за партията му, но не може да бъде пренесено вътре в нея. Това е някакво лично умение на Борисов, което опира в собствения му биографичен и биологичен хоризонт и е „до изчерпване на наличните количества”. Борисов след Борисов е невъзможен.

Социалдемократическа партия с ясна политическа идеология би била полезна и за градската десница, защото би я накарала да се позиционира отчетливо. А и би укрепила политическото като цяло, защото сега политическото статукво в страната се удържа главно от неполитически фактори. В този смисъл тя не може да има нищо общо с хипотетичния политически проект на Слави Трифонов, който се кани да използва именно неполитическия ресурс на екранното си дълголетие за партийно строителство.

Реклама