Защо това е добра новина? | Новини и анализи от България | DW | 14.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо това е добра новина?

Изборът на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията отново бе отложен. Някои определиха това като "срам и шамар в лицето на НС". Според Ясен Бояджиев обаче, отлагането му е добра новина. Ето защо:

Помните ли "шегите", които си правеше т.нар. "случайно разпределение на делата" в съдебната система? Как например делата, свързани с интересите на депутат от ДПС, медиен магнат и крупен бизнесмен в битката му с един вече бивш банкер, преследван от правосъдието, са попадали все при едни и същи двама съдии? Е, подобна концентрация може да се наблюдава и в практиката на друга, много важна за регулирането на обществените отношения държавна институция – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). При това тук "случайността" не играе никаква роля – по закон докладчиците по делата в КЗК се определят еднолично от нейния председател. Съвсем наскоро въвеждането на случаен избор на докладчик бе категорично отхвърлено от парламента.

Впрочем докладчик по огромна част от преписките, по които страна е някое дружество, свързано пряко или чрез "витаещи съмнения" (по израза на министър-председателя) с гореспоменатия депутат и бизнесмен, е бил един и същ член на комисията. Комисар, избран през 2011 с гласовете на управляващата по онова време (както и днес) партия по номинация на "Атака" (в период, когато тя подкрепяше управлението). В трудовата биография на този докладчик са областната администрация в София-град, правният отдел в Агенцията за чуждестранни инвестиции, софийска общинска фирма и частни компании. С други думи – нищо особено, просто един средностатистически член на КЗК, избран по стандартната схема на партийни номинации по партийни квоти и задкулисни уговорки.

Редакцията препоръчва

Как работи комисията?

По закон членовете на комисията трябва да отговарят на най-високите изисквания за (едновременно!) професионализъм, независимост, безпристрастност, почтеност, за да се ползва тя с доверието на бизнеса и обществото. Досегашната практика обаче е далеч от този стандарт. Като по правило се предлагат и избират предимно партийно верни хора, "дялани камъни" за всякаква служба, често пъти без никакъв опит в съответната област. Това впрочем е хроничната болест на всички български "независими" регулаторни и контролни органи.

КЗК е сред най-важните сред тези органи. Тя може да играе силно положителна роля за подобряване на пазарната среда и за развитие на икономиката. Но, разполагайки с големи правомощия за намеса във всеки сектор, сделка и обществена поръчка, може да бъде и "нож с две остриета" – ако допуска компромиси с независимостта и безпристрастността си в угода на едни или други политически и корпоративни интереси. За днешния състав на комисията не може да се каже, че се ползва с висока степен на доверие сред бизнеса и обществото. Съществуват съмнения, че, меко казано, тя не винаги действа на висотата на отговорностите си, заради което често с горчива ирония е определяна от медиите като "комисия за защита от конкуренцията".

Днешната комисия например няма да се запомни с резултати в борбата срещу картелните споразумения. Най-често я упрекват за бездействието или безсилието й на пазара на горивата. И ако там наистина доказването на картел е много трудно, комисията би могла да се насочи в области, където нещата са очевидни. Като например инфраструктурното строителство, където е очевидно, че няколко абонирани фирми си разпределят най-големите поръчки.

В други случаи пък човек остава с впечатлението, че по сходни казуси или дори по един и същ казус комисията е в състояние да намери правни основания за различни и даже противоположни решения, зависещи от това "кой пита". За това например говори бързината, с която тя одобри прекратяването на поръчката за магистрала "Хемус", когато то бе направено по искане на премиера заради "витаещите съмнения". Тя обаче бе твърде далеч от тази експедитивност, когато същото бяха поискали двама от неуспелите участници в процедурата.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Нов шанс

Изборът на нов състав на КЗК беше възможност за ново начало. Парламентът имаше достатъчно време да покаже, че го желае – мандатите на днешните комисари изтекоха още преди половин година. Но той отново тръгна по стария, "изпитан" път. Партиите си договориха квотите и си направиха номинациите, така че и разпределението на местата изглеждаше предрешено. Конкуренцията за Комисията за защита на конкуренцията беше твърде слаба - и като брой, и като качество. Мнозинството от номинираните напълно отговаряше на описания безличен средностатистически профил – съмнителна професионална компетентност, спорна репутация или чисто партийна биография. Кандидатът за председателския пост пък бе само един - може би качествен юрист, но без никакъв опит в конкурентното право, при това дългогодишен близък сътрудник и днешен съветник на премиера. Процедурата трябваше да мине бързо и безпроблемно, без никаква яснота за качествата и вижданията на кандидатите, без дебат и без възможност за каквото и да било гражданско участие.

Една партия обаче – ДСБ – отказа да участва в този сценарий и публично обясни какво се крие зад него: "задкулисни договорки за разпределяне на обичайните партийни квоти, зад които прозират ясни корпоративни квоти". Това вбеси премиера, който напоследък е силно ангажиран с разграничаване от олигархията, и за да не допусне само ДСБ да изглеждат "морално чисти" (или поради някаква друга причина), той нареди процедурата да бъде прекратена. Отводът на единствения кандидат за председателското място пък даде необходимото правно основание за това.

Някои го определиха като "срам и шамар в лицето на Народното събрание". В действителност обаче проваленият избор е добра новина и голям шанс. Може пък този път да бъдат издигнати много повече и много по-подходящи кандидатури. Не само професионално по-компетентни, но и с изрядна репутация и висок авторитет. За да имат не само какво да спечелят, но и какво да загубят от работата си в Комисията за защита на конкуренцията. Само с такива хора е възможно да се изгради наистина силен и независим орган, от какъвто имат нужда бизнесът и обществото. Дали парламентът ще се възползва от този шанс, предстои да видим. Досегашните примери в това отношение не са особено окуражителни.

Реклама