Защо така се ненавиждаме в България? | Новини и анализи от България | DW | 03.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо така се ненавиждаме в България?

Дискусиите по общозначими въпроси бързо се израждат в махленски свади, на мига се появяват всезнаещи псевдопророци и се ражда поредната, нова разделителна линия в обществото ни. Защо сме такива, пита М. Иванова.

Много често се случва националните ни комплекси да се проявяват чрез нелепо самохвалство: самоунижаваме се, за да се самовъзхвалим. Крилата е фразата (с различни идеологически оттенъци във времето, естествено), че към която и общност да се присъединим, тя губи или се разпада. Примерите са и от военно, и от мирно време. Най-актуалният понастоящем е с Европейския съюз.

Започвам по-отдалеч, за да спомена и една съвсем модерна мантра: че сме едва ли не единственото в света общество, така категорично разделено на две взаимоненавиждащи се и възправени една срещу друга половини. Е, референдумът във Великобритания, малко позасенчи тази ни „уникалност“...

Податливи на всяка провокация

Но пък е истина, че през българската общност преминават десетки разделителни линии, по всеки въпрос комай. Най-незначителни и направо незабележми и битови поводи отключват словесните битки и дори откровения физически бой. В заслеплението на инатливата омраза се губи често всяка искрица здрав разум, противопоставянето заприличва на абсурд. Наблюдаваме го и от „високи трибуни“: в парламента и сутрешните блокове на националните телевизии - една все по-пренавита свръхполитизираност, едно все по-оглупяващо отрицание на каквото ни хрумне. Провокацията, с други думи, често ни заразява от ранни зори и тлее денонощно в мозъци и сърца, намира своите рупори и „насъсквачи“ и прокарва браздите на излишни конфликти. Горе-долу по тази схема бе обострено и съсредоточено вниманието и върху Софияпрайд, и върху моторизираните "нощни вълци"

Другояче нюансирани, но със същия патос на крайностите, текат и споровете за референдумите и ползата от тях – сякаш са възможни само знаците плюс и минус. Референдумите са или добро, или зло - без варианти. Или пряка, или представителна демокрация. И точка. И нахъсването на разномислещите вече е налице.

Разделения от А до Я

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Циментираната инатливост само в една-единствена гледна точка и възможност пречи сериозно на всички нива: от търсене на решение между съседи до намиране на верни държавнически решения, затова и примерите за разделение са от А до Я. Дори безплатното саниране на жилищни блокове се превръща в печална епопея – а какво става, когато заговорим за влизането на страната ни в Шенген или въвеждането на еврото. Дискусиите по общозначими въпроси бързо се израждат в махленски свади, на мига се появяват всезнаещи псевдопророци и на мига очертават поредната, нова разделителна линия в обществото ни.

Навярно не сме уникални нито в острата липса на гражданско мислене и поведение, нито сме единствените, които не умеят да водят градивни и толерантни спорове, в които да се роди истината. Но не бива да допускаме и глупостта да си останем омотани като пиле в кълчища от вечните разделителни линии, манипулативно противопоставени едни срещу други в буксуващия и несъстояващ се наш живот.

Реклама