Защо скандинавските страни се справят по-добре от другите в Европа? | Новини и анализи от Европа | DW | 18.01.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Защо скандинавските страни се справят по-добре от другите в Европа?

Скандинавските страни заложиха на различни мерки по време на пандемията: едни затвориха границите си, други продължиха да живеят почти без ограничения. Икономиките на всички обаче бележат добри резултати. Как е възможно?

Близо година след избухването на пандемията от коронавирус шведското правителство реши да предприеме по-строги мерки в битката срещу заразата. Едва миналата седмица парламентът на страната прие закон, предвиждащ между другото и временно затваряне на магазини и търговски центрове. В същото време шведската икономика се справи доста по-добре с пандемията през 2020 година, отколкото повечето други европейски икономики. Според експертите на ЕК, за отминалата година шведският БВП ще отбележи едва 3,4 процента спад. А специалистите от Стокхолм предвиждат дори под 3%. В целия ЕС само Литва и Ирландия се справят по-добре. А прогнозата за Германия гласи: спад от 5,6%. 

И датската икономика пострада по-малко, отколкото много други в Европа. Според ЕК, спадът за Дания ще е около 4%. Но по време на пандемията най-добре от скандинавските страни се е справила Норвегия, която не е член на ЕС - през 2020 година нейният БВП е спаднал едва с 2%. През март и април БВП се срина значително, но през третото тримесечие на отминалата година страната дори беше постигнала ръст от 4,6 процента. 

Тази стабилност се отрази и на капиталовите пазари. Скандинавските страни обаче нямат рецепта за този свой успех.

Редакцията препоръчва

Моделът на Швеция

Швеция, най-голямата и икономически най-силната страна в Северна Европа, реши да върви по свой собствен път в битката срещу пандемията. Докато по-голямата част от Европа беше скована от локдаун през пролетта, животът в Швеция си продължи почти по старому - фабриките, офисите, магазините и ресторантите продължиха да работят с незначителни ограничения. Правителството предприе единствено това: призова фирмите да осигурят условия на служителите си да работят по възможност от вкъщи.

Тази по-различна стратегия на Швеция беше остро критикувана в чужбина. Включително заради високия брой жертви, който даде страната в пандемията - дотук над 9200 души при 10,3 милиона население. В Германия, която има 83 милиона жители, жертвите на пандемията са доста по-малко - дотук около 46 000. По-хлабавите мерки срещу пандемията обаче нанесоха и по-малко вреди на шведската икономика, отколкото в други европейски държави.

И все пак: трудно е да се каже доколко това се дължи именно на по-различния път на Швеция в пандемията, казва икономистът и професор от Стокхолмския университет Ларс Калмфорс. Той посочва и други фактори - като силата и конкурентоспособността на шведската промишленост, експортноориентирания характер на икономиката и, разбира се, по-слабото разпространение на вируса в началото на пандемията.

От друга страна Швеция печели и от това, че е водеща сила в дигитализацията. В индекса на ЕС за дигитална икономика и общество страната е на второ място след Финландия. Затова и преминаването към режим на работа от вкъщи не беше особено предизвикателство за шведските фирми. А училищата и детските градини и в момента остават отворени.

Шведското правителство очаква още през тази година инвестиционната дейност на компаниите да започне отново да нараства. Същото важи и за външната търговия: през 2020 спадът в износа е бил по-малък от този на вноса, от което е спечелила основно шведската промишленост.

Едно сериозно предимство

По-различният път на Швеция в пандемията обаче пощади не само икономиката, а и обществените каси. Вярно е, че през миналата година държавният дълг е нараснал от 35 на 40 процента от БВП, но той продължава да е значително по-малък, отколкото в другите страни от ЕС. За сравнение: в Германия той се очаква да достигне 70% от БВП, а във Франция и Италия е дори над 100 процента.

И Дания може да се похвали със сравнително слаба задлъжнялост - 45%, която е една от най-ниските в целия ЕС. Така Швеция, Дания и най-вече Норвегия, която почти няма държавни дългове, имат едно сериозно предимство пред силно задлъжнелите страни от Южна Европа: те продължават да имат финансови лостове за стимулиране на икономиката, с каквито страните с висока задлъжнялост вече не разполагат.  

Швеция обаче все пак има има един проблем: трудовият пазар. Безработицата там достигна 9 процента - два пъти повече, отколкото в Германия. Причината за това обаче не е толкова пандемията, колкото едно строго законодателство, което на практика прави невъзможни уволненията и което кара работодателите да са много предпазливи при новите назначения.

Реклама