Защо сирийските бежанци бягат от България? | Новини и анализи по международни теми | DW | 06.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Защо сирийските бежанци бягат от България?

Много сирийци използват България като трамплин към вътрешността на Европа, въпреки че според правилата на ЕС те трябва да останат в страната. Защо те избират несигурността в Германия пред установяването в България?

От Красимир Янков в София, Казанлък, Дортмунд и Гелнхаузен

Али Наджаф хвърля последен поглед наоколо и стъпва на паважа. Тъмнокафявите му очи внимателно оглеждат сергиите на Женския пазар. Този район на София привлича много имигранти от Близкия изток и Али бързо намира хора, които говорят майчините му езици - кюрдски и арабски.

“Оттук ли карат бежанците за Германия?” – пита Али с принизен глас двама души, които стоят пред магазин за дрехи втора употреба. Те кимват към вратата и той повлича багажа си навътре.

Всичко, което той и близките му притежават, е опаковано в две раници, малък куфар и пазарска чанта. Семейството на Али - майка, брат, две сестри - е сред хилядите сирийци, които, в опит да се спасят от насилието на гражданската война в родината си, са поискали убежище в България и след това са продължили пътя си напред към Европа в търсене на по-добър живот. Историите им разкриват трудностите, през които са преминали, и разминаването между политиките на Европейския Съюз за предоставяне на убежище и реалността. За да опише съдбата им, Балканската мрежа за разследващи репортажи е проследила пътя на семейството на Али и други бежанци с подобна съдба.

Али загубва баща си още като дете. Така сравнително рано той се превръща в глава на семейството, което успява да напусне Сирия с помощта на приятел, превел ги през границата най-напред в Турция, а след това друг трафикант ги изпроводил до българската граница и пътя към Европейския Съюз.

Среща с реалността

Syrische Flüchtlinge Bulgarien

Али Наджаф и брат му в апартамента им в Казанлък

Първите впечатления на Али от ЕС не отговарят на очакванията му. България е най-бедната от 28-те страни-членки и изпитва затруднения да се справи с наплива от близо 11 000 души, предимно сирийци. След като подават молба за убежище, Али и семейството му са преместени в бежанския лагер в Харманли – изоставени военни казарми на около 60 км от границата. Тъй като властите се оказват неподготвени, обикновени граждани и благотворителни организации помагат с каквото могат - храна, дрехи и се опитват да подобрят условията в лагера. Пристигането на бежанците обаче води и до подем на ксенофобски чувства в обществото. Предразсъдъците срещу бежанците обаче не са ограничени само до части от българското общество. Те могат да бъдат открити дори и сред най-високите етажи на Държавната агенция за бежанците. Директорът на агенцията Николай Чирпанлиев например изрази съмнение относно това дали сирийците говорят истината за условията в лагерите. “Известно е, че арабите имат склонност към лъжата. Това е част от техния етнос. Те просто така си живеят,” казва директорът.

След неговото назначение персоналът на агенцията е удвоен, лагерите са повишили капацитета си, а стандартите за настаняване са изравнени с международните. България обаче още няма програма, с която да помага за интеграцията на бежанците в обществото. Ако въобще се окаже, че има нужда от такава. Защото, както признава самият Чирпанлиев: "...всички бежанци предпочитат да се заселват в страните от Западна Европа, а не в България. И въобще на Балканите и просто сме един транзитен център, през който те минават”.

Дестинация - Германия

Syrische Flüchtlinge Bulgarien

Директорът на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев

Това важи с пълна сила и за Али и семейството му: “Искам да отида в Германия, защото там предлагат издръжка и плащат за образованието ти. Искам да завърша следването си и след това да доведа своята любима от Сирия, за да направя с нея семейство,” е разказал той на Балканската мрежа за разследващи репортажи още докато е в Казанлък в очакване да получи български документ, за да може да тръгне. Правилата на ЕС обаче са създадени, за да ограничават получилите убежище в една страна-членка да се местят в друга. Хората като Али, които получават статута на бежанци в България, би трябвало да останат да живеят в България. Али обаче е взел твърдо решение да стигне до Германия и да поиска убежище и там.

Три дни след пристигането си в Германия, Али е настанен във временен бежански лагер в Дортмунд, след което е прехвърлен в малкия град Aйзенхютенщадт в Източна Германия. Там ще бъдат проведени интервютата по молбата му за убежище. Али първо има намерение да каже, че е дал отпечатъците си в България, но така и не е получил документи. По-късно обаче размисля и решава да признае, че е изхвърлил българските си документи на магистралата. “Искам политическо убежище, така че ще бъда честен,” казва той.

Добри намерения

Аиша Хаджар и съпругът ѝ Фарид, които идват от разрушената търговска столица на Сирия Алепо, също са разчитали на истината, но това не им е помогнало особено. Те и трите им деца – момче на 12, тийнейджърка и още една дъщеря на 21, също са минали през България малко преди Али - по същия път. Накрая се озовават в живописното градче Гелнхаузен край Франкфурт, където откриват един много по-различен живот от този в България, където са получавали по 65 лв. на месец от държавата. Германските власти са предоставили на семейството апартамент с две спални в сграда, в която са настанени и други бежанци. Държавата плаща наема и им предоставя общо 1 100 евро на месец за храна и други разходи.

Молбата на семейството за убежище обаче е отхвърлена от германските власти, тъй като то вече е получило такова в България. “Сега биха могли да ни върнат в България във всеки един момент,” казва Аиша в кухнята на апартаментa им, кършейки пръсти. В действителност обаче хората често успяват да избегнат връщането в страните, където най-напред са поискали убежище. През първата половина на тази година в Гелнхаузен са отхвърлени между 200 и 300 молби за убежище. На повечето е казано да се върнат в Италия. Според местен чиновник обаче само един от тях е върнат в действителност.

Syrische Flüchtlinge Bulgarien

Аиша и Фарид Хаджар в Гелнхаузен, Германия

Според министерството на вътрешните работи на Германия, през миналата година страната е върнала сирийци в България само в седем случая - по силата на Дъблинския регламент на ЕС, който засяга поискалите убежище в една, а после преселили се в друга страна от общността бежанци. Тази мярка не се прилага много често по законови, бюрократични и политически причини, твърдят експерти по миграцията.

Няма връщане назад

Хора като Али и Аиша са в друга категория – те вече са получили убежище в една държава от ЕС и имат право да пребивават в друга до три месеца като туристи. След изтичането на този срок Германия би могла да ги изпрати обратно в България. Те обаче на свой ред могат да предприемат законови стъпки за да избегнат това и да претендират, че се нарушават човешките им права. Така че семейства като тези на Али и Айша в крайна сметка живеят в несигурност, и със стреса и тъгата да са бежанци далеч от родината. След месец в Айзенхютенщадт, Али е впечатлен от уважението, с което се отнасят към него германските власти, но казва, че чувства хората по-студени отколкото у дома. Той е решил да отложи плановете си да учи и страда за приятелката си.

“Искам да получа убежище и да си намеря прилична работа, така че да мога да я доведа тук и да се оженим. Тогава мога да завърша следването си,” пише той във Facebook. Но едно нещо не се е променило – твърдото му решение да остане в Германия, дори и молбата му за убежище да бъде отхвърлена. “Това е краят на пътя,” убеден е той. “Няма да се върна.”

*Тази статия е изработена в рамките на журналистическо разследване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, осъществена от Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) с подкрепата на фондация ЕРСТЕ и Отворено общество.

Редакцията препоръчва