Защо руснаците не обичат тази дата? | Новини и анализи от Европа | DW | 21.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо руснаците не обичат тази дата?

Независимо дали Романови или Сталин: всичко, което е направило Русия голяма и могъща, е добро. Много руснаци остават верни на този принцип и предпочитат да забравят Февруарската революция, от която изминаха 100 години.

Датата 23 февруари (по стар стил) не е за пренебрегване. Тя принуждава руското общество да погледне назад и да си припомни един момент от миналото, който мнозина предпочитат да не коментират. Обикновено 100-годишните юбилеи са свързани с големи държавни тържества. Не и годишнината от Февруарската революция в Русия. В тази страна все още съществува страх от допир с миналото.

"Спасяването на държавата от анархията винаги е било доминиращ фактор във руската интерпретация на историята", казва ръководителят на Германския истирически институт в Москва Николаус Катцер, визирайки очевидната сдържаност на руснаците по отношение на кръглата годишнина. Защото 1917 и годините след това наистина са изпълнени с анархия.

Тежък спомен

През декември президентът Путин все пак разпореди да бъдат организирани мероприятия във връзка с юбилея, но официалната покана дойде твърде късно. А това подхожда много добре на отношението към февруарските събития. В Путинова Русия са свикнали да възприемат собствената си държава отпреди 100 години като слаба. Навремето тя се отървава от законния си владетел Николай Втори, а Русия става отново силна едва при болшевиките. Че защо тогава да се напомня за времената на слабост?

Така мислят днес много руснаци - от Калининград до Владивосток. Те остават верни на принципа, че всичко, което е направило Русия голяма и могъща, е добро, независимо дали става дума за Романови, или Сталин. А революциите, които застрашават държавата, са лоши. "При това много руснаци изобщо не знаят нищо за това събитие, станало предпоставка за Октомврийската революция", казва историкът от Московския държавен университет Юрий Пивоваров.

Поглед назад

Преди 100 години Русия е пред колапс. Непосредствените причини за бунта са Първата световна война, гладът и икиномическата разруха. От 1915 години руските войски са в отстъпление. Русия губи Полша, Литва и всички области по продължение на Двина до Румъния. Навремето целият западен фронт се разпада. А моралът на войниците пада под всякаква граница. Само през 1916 година милион и половина руски войници дезертират, а населението е принудено да студува и гладува.

Зимата на 1916/1917 е необичайно сурова. Руската промишленост произвежда главно за оръжейната индустрия. Инфлацията галопира. В края на 1916 година стоките поскъпват средно с 400 процента. По онова време Русия все още е до 85% аграрна страна. В малкото индустриални центрове обаче избухват стачки. Работниците се радикализират - главно в Петроград, който по-късно става Ленинград, а днес носи името Санкт Петербург.

Николай Втори и семейството му

Николай Втори и семейството му

"Дайте ни хляб! Умираме от глад!"

Още преди решаващия 23 февруари 1917 в големите оръжейни фабрика започват работнически бунтове. През нощта пред пекарните се образуват огромни опашки и хиляди скандират "Хляб, хляб!". Царят обаче решава да посети армията.

В Путиловските заводи ситуацията ескалира. На улицата излизат предимно жени, чиито мъже са на фронта. Масите започват да обезоръжават и пребиват полицаите. Царят изпраща телеграма със заповед за незабавно потушаване на метежа. На следващия ден са застреляни 60 демонстранти. Същевременно цели полкове се солидаризират със стачкуващите.

В рамките на няколко дни се формират войнишки и работнически съвети. Положението излиза извън контрол. Докато царисткото правителство обявява извънредно положение в Петроград, армията призовава за подкрепа на въстаниците. Работниците и войниците в Москва също следват примера на жителите на Петроград. Те окупират гарите и пощите. Така Николай Втори няма възможност да се завърне с влак в града от фронта. Той не иска да абдикира, макар че отдавна вече се надигат гласове, които призовават за неговата смърт.

Буржоазно-либералната интелигенция в градовете застава на страната на въстаниците. Преди всичко лекари, учители, адвокати и съдии се еманципират от държавните ограничения. Никога преди това Русия не е била толкова близка до Западна Европа, колкото тогава.

Малко по-късно: Октомврийската революция

На 26 февруари, при пълно недооценяване на реалността в градовете, в заводите и по улиците, цар Николай Втори изпраща телеграма до председателя на Думата със заповед да разпусне парламента. Депутатите отказват. Само ден по-късно в парламента се формира комитет за възстановяване на държавния ред. Депутати заемат правителствените постове и издигат нов главноковандващ. Всъщност това е същински преврат, както в Париж през 1789 година. Уличните бунтове прерастват в истинска революция.

От особено значение за смяната на властта е мълчаливото одобрение на генералите. Интересите на военните са ясни. Те не се въодушевяват от либералните идеи, а мислят само за отбранителните способности на страната и продължаването на войната. Решаващата политическа битка избухва шест месеца по-късно: става дума за Октомврийската революция, когато на власт идват болшевиките. Едва през 1922 години бива създадена новата многонационална държава СССР. Дата, за която руснаците си спомнят с много по-голямо умиление, отколкото за Февруарската революция.

 

Редакцията препоръчва

Реклама