Защо разхищаваме толкова много храни? | Новини и анализи по международни теми | DW | 21.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Защо разхищаваме толкова много храни?

Непродаденият хляб в пекарната, остатъците от вечерята или от бюфета на някой хотел - всичко това отива направо на боклука. Разхищаването на хранителни продукти е придобило застрашителни размери.

Екологичната организация WWF предупреждава за опасна тенденция - само в Германия годишно се изхвърлят 18 милиона тона храни. "Всяка секунда ние изхвърляме средно по 313 килограма хранителни продукти, годни за употреба", казва Таня Дрегер дьо Теран от WWF. Това са приблизително една трета от всички продукти, които се купуват в Германия.

Докато в бедните страни недостигът на храни е породен от неефективните методи за прибиране, съхранение и транспорт на реколтите, в богатите държави най-големи загуби експертите регистрират в края на веригата - тоест при потребителите. Така излиза, че над 2,6 милиона хектара обработваеми земи произвеждат само "за боклука". Освен това в атмосферата ненужно се изхвърлят почти 48 милиона тона парникови газове.

Частните домакинства създават близо 40 процента от битовите отпадъци в Германия. "Ако селското стопанство, търговията и потребителите заедно се опитат да намалят количеството на хранителните отпадъци, те ще допринесат значително за защитата на климата и ресурсите", казва Таня Дрегер дьо Теран.

Отговорно пазарване, готвене и съхранение

Frankreich Supermarkt Lebensmittel

Разхищението е особено голямо при плодовете, зеленчуците и хляба

Експертите от WWF смятат, че частните домакинства могат да предотвратят огромното разхищение. Това се отнася най-вече до хляба, плодовете и зеленчуците. "Ако пазаруваме в по-малки количества, готвим прясно и складираме храните правилно, ще можем значително да намалим изхвърляните храни", пише професионалният готвач Кристиан Рах в предговора към студията на WWF.

Екологичната организация апелира за национална кампания, която да си постави за цел да ограничи наполовина прахосването на ценни суровини в Германия. Експертите са сигурни, че и без въвеждането на нови технологии може да бъде предотвратено разхищаването на 10 до 18 милиона тона хранителни продукти - чрез подобряване на мениджмънта и промяна на потребителските навици например. Междвременно има белези за това, че съзнанието на германските потребители започва да се променя.

Още през 2011 година филмът "Taste the waste" проследи веригата, по която става разхищаването на храните. Оттогава насам възникнаха редица инициативи. В интернет-платформи като "Foodsharing.de" юзърите предлагат безплатно останалите им в повече хранителни продукти. Скоро може да настъпи и ерата на обществено достъпните хладилници. Инициативата "VoluNation" информира, че в немскоговорящите страни вече има 7 500 души, които работят на доброволни начала, за да "спасяват" от разхищение хранителни продукти. Те снабдяват 200 обществено достъпни хладилни помещения с непродадените в търговската мрежа хранителни продукти.

Редакцията препоръчва

Реклама