Защо Путин се прави, че има какво да празнува? | Новини и анализи от Европа | DW | 20.11.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Защо Путин се прави, че има какво да празнува?

Ердоган ликува. Газопроводът "Турски поток" ще носи големи ползи на страната. А Путин? Той се прави, че има какво да празнува, макар че Москва се оказа в същата задънена улица, както и с "Южен поток".

Много политици владеят голямото изкуство да представят незавършени строителни обекти по най-ефектен начин пред медиите и обществеността. Русия, например, има богат опит в това още от съветско време, но и Турция не остава по-назад. Наскоро президентът Реджеп Тайип Ердоган откри с бляскава церемония новото истанбулско летище, което ще заработи на пълни обороти чак през януари.

Ердоган и неговият руски колега Владимир Путин обаче просто надминаха себе си и в друго: в понеделник двамата участваха в празнична церемония в Истанбул, ознаменувала завършването на един от строителните етапи на газопровода "Турски поток", който трябва да бъде завършен чак след една година - в края на 2019-та.

Засега са положени само тръбите в морския участък от строежа. На турска територия тепърва ще трябва да бъде изградена цялата останала инфраструктура, която да поема пренасяния по дъното на Черно море газ и да го прехвърля по-нататък. С други думи, дотук е завършена само част от грубия строеж.

Двама президенти се нуждаят отреклама

Мотивите на двамата държавници да хвърлят толкова сили за автореклама, са повече от очевидни: експанзивната икономическа политика на турския президент Ердоган се оказа великан на глинени крака - турската лира се обезцени драстично, а инфлацията в страната достигна катастрофалното ниво от 25%. В тази ситуация за Ердоган е добре дошла всяка положителна новина – независимо дали е икономическа или външнополитическа. Същото може да се каже и за руския президент Путин, още повече, че както "Турски поток", така и газопровода през Балтийско море - "Северен поток 2 " - спадат към любимите му проекти. Двата проекта служат на една и съща цел: да бъде изцяло прекратено или поне сериозно намалено транзитното пренасяне на руски газ през Украйна. Русия би желала да постигне тази цел до края на 2019 година, когато изтича сегашният договор с Киев.

Какво остана от бившия "Южен поток"

За да стане тази цел реалност, руският концерн "Газпром", който наполовина е държавен, не жали никакви средства. На руска територия бяха положени двойно повече тръби  от необходимите в действителност – само защото първоначално бе планиран друг газопровод – през Черно море – т.нар. „Южен поток". По него трябваше да се пренасят 63 милиарда кубически метра руски газ годишно към България, а оттам и към други страни от ЕС. Но проектът влизаше в противоречие с правилата на европейския енергиен пазар, а имаше и влиятелни противници в САЩ. Но вместо да преговаря и да търси компромиси в края на 2014 година Путин чисто и просто захвърли проекта и на бърза ръка обърна четирите тръби към Турция.

В един момент турският президент Ердоган реши, че не иска толкова много руски газ да преминава през турска територия (дали пък не го хвана страх, че ще е прекалено зависим от Москва?) и четирите тръби на газопровода, който междувременно бе прекръстен на "Турски поток", бяха сведени до две. Освен това Ердоган ловко успя да си издейства и отстъпки в цената на газа. Така всички предишни изчисления на "Газпром" се оказаха погрешни, а силно поскъпналият проект накара дори най-големите му привърженици да започнат да се съмняват в неговата рентабилност.

Но бедите не свършват дотук: само за част от стигащата до турските брегове суровина  е осигурен купувач – това е турското държавно енергийно дружество Botas, което ще снабдява западната, европейска част на Турция. Този регион в продължение на дълги години получаваше газ през Украйна, Молдова, Румъния и България. Сега той ще се снабдява директно от Русия - без никакви рискове, без каквито и да е транзитни такси.

Aндрей Гурков

Aндрей Гурков

От икономическа гледна точка Турция е големият печеливш от проекта и Ердоган има всички основания да празнува. Но не и Владимир Путин, защото втората тръба, по която руският газ трябваше да продължи към страни от ЕС, за да повиши поне малко рентабилността на газопровода, в края на 2019 година може и да се окаже в задънена улица. Все още е неясно как този газ би могъл да достига до ЕС. В края на 2014 и началото на 2015 "Газпром" почти с ултимативен тон прикани европейските си партньори сами да се погрижат за продължението на тръбопровода през Гърция към Италия. Дотук без никакъв успех. При това положение на  "Газпром" му остава само една алтернатива: руският газ да продължи пътя си към България, а оттам по съществуващата газопреносна мрежа, или по някакви нови тръбопроводи, той да стига до Румъния, Унгария и Австрия, и/или до Сърбия и страните от Западните Балкани.

ЕС ще има решаващата дума

С други думи положението е следното: след като изминаха четири години и бяха вложени много милиарди, Москва се оказа точно на същото място, докъдето беше стигнала и с "Южен поток", преди този проект да бъде прекратен. Затова би трябвало да възприемаме с голяма доза съмнение всякакви твърдения, според които от идната година "Турски поток" щял да доставя газ и за ЕС. Защото още нищо не е решено. Вярно е, че страните от Югоизточна Европа имат нужда от руския газ, както и от таксите за неговия пренос. Но те трябва тепърва да договарят с Москва пътищата и условията за транзитирането на суровината. А това не може да стане без съгласието на Брюксел.

Редакцията препоръчва

Реклама